Като средство за общение и единение с Бога, молитвата е доказателство за високото достойнство на човека, за неговото богоподобие. Тя е богатство на душата му, негово безсмъртие, негова велика чест, с която измежду всички земни творения Господ е удостоил само човека. Тя е безценен дар от Бога, високо щастие, което всеки християнин трябва да цени и винаги да благодари за него на Своя Създател. Молитвата е най-големия Божи дар за човека, който  чрез него може да беседва със своя Отец като дете с баща си, да изразява пред Него своите чувства на удивление, славословие и  благодарност.

Каква неизмеримо велика чест е за човечеството, че може да беседва с Бога, да Го моли за своите нужди, да Му благодари за благодеянията,  да Го славослови за неизреченото Му величие. Какво велико щастие и блаженство, какво величие и достойнство е  да призовавш вечния Отец!

Защо е необходима постоянната молитва  към  Бога?

Необходима е за запазване и поддържане живота на нашата душа, която може да живее истински живот, само когато постоянно общува с Бога и светиите. В този смисъл “молитвата е като дишане за душата.Тя е духовна храна и питие, духовен въздух и светлина, духовен огън и духовна дреха….и е толкова необходима за душата ни, както дишането е необходимо за тялото, както са нужни за него естествения въздух, топлината, храната, питието и облеклото. Защо ядеш и пиеш и излизаш на чист въздух всеки ден или защо работиш всеки ден? За да поддържаш живота на тялото. И молитвата е необходима, тъкмо за да поддържа живота на душата, да подкрепя душата, която е болна от грехове и да я очиства. Затова ако ти не се молиш, постъпваш твърде неразумно и безразсъдно, като тялото постоянно поддържаш, а душата занемаряваш.”  Именно с изгубване на молитвения дух се обясняват и толкова разпространените днес болести на духа- неверието и маловерието.

Като поддържа духовния живот и здраве на християнина, като предпазва и избавя душата му от нравствени недъзи и духовна смърт, заедно с това молитвата се явява и като необходимо средство за постепенното духовно израстване на християнина, постепенното му нравствено усъвършенстване, обожествяване на природата му и заедно с това, предвкусване на бъдещото блажено състояние на небето.

“Молитвата поддържа в нас постоянната и твърда увереност на сърцето, че всичко- и душите и телата ни и всички обстоятелства в живота- ние имаме от Бога, от Неговата власт, а не от природата, не от случая, не от само себе си. Престани да се молиш на Бога- и скоро сърцето ти ще забрави своя Благодетел, Творец и Господ, а заедно с това ти ще паднеш и във всяко зло.”

За да ни даде да почувстваме тази зависимост и с това да укрепи нашата слаба вяра в началото, Господ ни учи на жива вяра в Него, така както майката учи детето си да ходи. Тя го поставя право, отдалечава се и след това го вика при себе си. Детето иска да отиде при майка си, но го е страх да тръгне, колебае се и най-после прави крачка и ….пада. Така и Бог учи християнина да вярва в Него. Отнема му Своята помощ, предава го на бедствия и скърби, а след това, когато настане крайна нужда човекът да се освободи от тях, Бог протяга ръка за помощ и го притегля към себе си. Така Спасителят ни учи да осъзнаваме своята крайна нравствена немощ без Него, да бъдем в постоянно молитвено разположение на духа. “Когато обичаме някого, ние не можем да се наговорим до насита с него. От тук и заключението, че който обича Бога, той обича да беседва с Него в молитва. Когато човек няма желание да се моли и само по навик казва някои молитви, тогава неговата любов към Бога е твърде съмнителна, той е като наемник, който работи при своя Стопанин за заплата. А когато у него има искрено желание да излее душата си пред Бога в молитва, тогава може да се каже, че той има любов към Него както син към Баща. Старай се да обикнеш Бога от цялата си душа и винаги се моли с душевен жар.”. “Духом бъдете пламенни, Господу служете!”(Рим.12:11).  “Обикни молитвата от цялата си душа и мирът в сърцето ти няма да е рядък гост, а  ще бъде постоянен твой обитател.”

Особено голямо значение имат свойствата на молитвата: топлота, искреност, пламенност, сърдечност . Участието на цялото сърце  в молитвата  е необходимо особено за това, че “Господ ни дава всичко според сърцето ни” (Пс.19:5), каквото е сърцето, такъв е и дарът.

Някои казват следното: “Ако ти се моли- моли се, ако нямаш желание – недей се моли.” Това е лукаво мъдруване. Престане ли човек да се моли, съвсем ще забрави за молитвата. Плътта това и иска. Без  самопринуждение към добро човек няма да се спаси. Ние трябва да принуждаваме себе си към молитва. А който не може да се моли по-продължително, нека казва кратки, но горещи молитви. Бог гледа не на многото думи, а на разположението на сърцето. Всяка молитва винаги трябва да се предшества от вяра в присъствието на Бога: “дето са двама или трима събрани в Мое име, там съм  Аз посред тях.”(Мат.18:20).

Молитвата  е  частна и обществена.

Когато човек се моли  насаме, молитвата е частна. Човек трябва да има и своя лична молитва, собствена по форма и съдържание, която да отговаря на личните потребности на конкретния човек. Наред с това християнинът трябва да се моли за всички, както за себе си.

Предвид високото значение на молитвата като средство за общуване с Бога и светиите и за духовно-нравствено издигане на човека, тя трябва да има едни колкото прости и сърдечни, толкова възвишени и святи форма и съдържание. Най-добре е да се ръководим от утвърдените през вековете църковни молитви. “Гласът на църковните молитви–това е гласът на цялото човечество, което съзнава и чувства своята бедност, своята греховност, нуждата от Спасител, нуждата от благодарност и славословие за безкрайните съвършенства Божии. Чудни са тези молитви и песнопения, те са дихание на Св.Дух.” Силата на православните християни е общата молитва, молитвата на цялата църква.Общите молитви ние отправяме към Бога в храма, при обществено богослужение.

Външен израз на молитвата.

Душевните преживявания имат и външен израз. Така е и при молитвата. Най-характерният външен знак в молитвата на православния християнин е кръстът, кръстното знамение, т.е. изобразяване на кръста Христов върху нашето тяло. Кръстенето означава, че нашите молитви са в името на Христа и Неговите кръстни страдания. Кръстното знамение трябва да се прави без бързане и правилно.

Молитвата бива  просителна,  благодарствена и  хвалебна.

Просителна - когато изпросваме нещо от Бога. Благодарствена- когато  благодарим за получените от Бога благодеяния. И хвалебна- когато Го прославяме за Неговата благост, премъдрост, величие…

Ето какво е необходимо, за да може молитвата да се принася с нужната топлота и чистота: първо трябва да се отстрани всяка грижа за земните неща. Не бива да се допуска никаква  загриженост, да се спре празнословието, да бъде подтиснато всяко смущение от гняв и скръб, душевни и плътски страсти. Едва след като сме преодоляли това, на основата на смирението трябва да издигнем нашата искрена молитва.

Според св. Серафим Саровски молитвата е път към Господа. ”Ако името Божие е в устата ни, то ние сме спасени.”-казвал той. Светият старец наричал молитвата “непобедима победа”. Той привеждал и думите на прор. Данaил: “По-добре да умра, отколкото да оставя молитвата и за миг.” Но под молитва той не разбирал механично споменаване на Божието име, а съсредоточено и смирено призоваване на Бога, молитвено горене пред Господа. “Молитвата повече от всичко дава благодатта на Св. Дух, защото тя като че ли е винаги в ръцете ни….Всеки всякога има възможност за молитва- и богатият, и бедният, и простият, и знатният, и силният и слабият, и праведният, и грешният.”- казвал св. Серафим 
А как се молел той самият ? 
Светият старец непрестанно си повтарял Иисусовата молитва. Той се молел за всички живи и покойни православни християни. При четене на Псалтира  казвал следните две  молитви:

За живите: “Спаси, Господи, и помилвай всички православни християни и живеещите православно на всяко място на Твоето владичество. Дай им Господи душевен мир и телесно здраве и прости им всеки волен и неволен грях. И заради техните свети молитви, помилуй  и мене, окаяния.”

За покойните: “Упокой, Господи, душите на починалите Твои раби и покойни православни християни навсякъде. Дай им, Господи, царство небесно, и участие в Твоя безкраен и блажен живот и прости им, Господи всеки волен и неволен грях!”

Потокът от хора не секвал към килията на Божия угодник Серафим, прославил се като велик застъпник за християните, отправяйки молитви за тях към Бога. Той често приемал през летните месеци в килията си своите многобройни посетители, които стигали до 2000 дневно. Но въпреки многочислените тълпи , великият наставник и за миг не се отегчавал. Той изслушвал всички с необикновено търпение и любов. Много са случаите на изцеления по молитвите на св. Серафим. Ето един от тях :

Една млада 22 годишна жена на име Александра Лебедева заболяла от тежка болест. Лекарите се отказали да я лекуват, защото всичките им усилия отивали напразно. Тя била обречена на смърт. И ето, когато човешката помощ се оказала безсилна, на помощ дошла божествената.
Една нощ Александра, бидейки в будно състояние, видяла да влиза в стаята й непозната жена, просто облечена, боса, прашна, която й казала:
- Защо лежиш и не потърсиш лекар?
Болната се уплашила. Прекръстила се и взела да чете молитвата: “Да възкръсне Бог и да се разпръснат враговете Му!”…., която молитва се казва за прогонване на лукавия.
Но непознатата жена й рекла:
- Не се бой от мене! Аз ти желая добро и здраве….Защо не се погрижиш за излекуването си? Болната се окуражила и отвърнала:
- Аз опитах при много лекари, но никой не можа да ми помогне.
Тогава непознатата продължила:
- Аз ще ти намеря добър лекар, който отдавна вече желае да те излекува. Той ме помоли да дойда при теб. Иди по-скоро в Саровския манастир при о. Серафим! Той може да ти помогне.

Странното видение изчезнало. Когато болната разказала всичко това на майка си и й описала как непознатата я отправяла към св. Серафим, майка й небрежно казала:
- Когато се почувстваш по-добре, можеш да отидеш!
Не след дълго Александра пак видяла една нощ същата непозната своя доброжелателка, която я упрекнала, че не е изпълнила съветите й и пак й заръчала да иде при св.Серафим в Саров.
- Коя си ти и откъде си? - я запитала болната.
- Аз съм от Дивеевската обител - отговорила явилата се.
- Аз съм първата тамошна игуменка - Агатия Мельгунова. А ти не се бави, но върви по-скоро!

На другия ден след това видение болната Александра отпътувала заедно с майка си за Саров.Пристигнали след края на службата  в църквата. Св. Серафим тъкмо този ден не приемал посетители. Въпреки това много народ се бил натрупал около килията му и било невъзможно човек да се приближи до нея. Но за голямо учудване, самият о. Серафим излязъл пред килията и казал:
- По-скоро доведете тук скърбящата Александра!

Щом Лебедева стъпила на прага на св. Серафимовата килия, тя се хвърлила в нозете на праведника. Той я покрил с епитрахила си, тихо взел да чете молитвите към Господа и св.Богородица, обхванал с две ръце главата на болната, дал й да пие светена вода и да хапне една частица анафора, заповядал й да целуне кръста на гърдите му и иконата на Божията майка и й рекъл:
- Ето твоята застъпница! Тя ходатайства за тебе пред Бога! Иди в Дивеево на гроба на Божията рабиня Агатия Мельгунова, вземи си пръст от там и направи на онова място колкото можеш земни поклони. Тя те съжалява и ти желае да се излекуваш!....
Лебедева изпълнила всичко и действително оздравяла.

Когато св.Серафим я отпращал да се върне у дома си, казал й:
- Щом ти стане мъчно, ти се помоли Богу и кажи: “Отче Серафиме, помени ме в молитвите си и се помоли за мене грешната, за да не падна пак в тази болест.”
Александра постъпвала така и се радвала на крепко здраве.
Ето как великият Божи служител св.Серафим избавял със силата на своите молитви към Бога страдащите християни.

За да се убедим още веднъж в силата на молитвата, нека да си припомним и за друг Божи служител-архиепископ Серафим Соболев -служил в Руската църква в София, който се прославил с молитвеното си ходатайството за християните в нужда, дори след своята смърт. Те често се обръщали с молитва към него за помощ. Ето едно от посмъртните чудеса на отеца:

Една жена, шофьорка на такси, дълги години нямала деца. Една нощ сънувала, че в колата й плаче бебе. И когато тя с недоумение  се питала откъде е дошло това дете, чула отговор: “от булевард ”Руски”№ 3”. На сутринта тя отишла да види какво има на този адрес и видяла, че там е…..Руската църква. Когато влязла вътре и разказала на църковните служители за своя странен сън, те я посъветвали да се помоли на гроба на архиепископ Серафим Соболев - в криптата на храма. Не след дълго жената се сдобила с дете и прославила Бога и неговия  угодник о.Серафим.

Нека си припомним и за молитвеното застъпничество на духовния наш закрилник- св. Йоан Рилски, който зорко бди над българския народ. Към него монасите са отправяли силни и искрени молитви за помощ през векове на робски мрак  и той многократно е спасявал Рилския манастир от опожаряване и грабежи. Ето един показателен случай за  помощта на св. Йоан Рилски.

Случилото се е от началото на 19 век, когато турци разбойници от Одринско нахлули в манастира с намерение да го оберат. Манастирският изповедник Севастиян събрал братята на молитва в църквата. Разбойниците през това време се оттеглили за почивка с намерение през нощта да ограбят манастира. Но какво се случило: главатарят заспал и през нощта му се явил нисък старец с дълга брада и с патерица, набил го и му заповядал да напусне по-скоро манастира. Побеснелият от злоба главатар хукнал към охраняващите го и им се скарал, задето са пуснали в стаята му кешиш (монах). Те му отговорили, че никой не е влизал и че добре го пазят. Разсърден, на сутринта той се оплакал на игумена за случката и му заповядал да събере всички монаси, за да види кой от тях го е безпокоил през нощта. Игуменът свикал всички братя, но нито един от тях не бил оприличен на явилия се старец. Накрая главатарят заявил, че виновникът не е сред тях и може би се крие вътре в църквата. Затова влязъл вътре и заоглеждал всеки ъгъл. Стигнал до старинната икона на св.Йоан Рилски, той го познал и казал: ”Ето този кешиш ме би.” Тогава игуменът  му обяснил, че това е закрилника на манастира, живял преди 900 години и  е бил недоволен, та затова го е  гонил от манастира. След като размислил, главатарят с потерята си напуснал манастира.

Ето как силната молитва към Бога и светиите има чудна сила. Тя е велико оръжие, спокойно пристанище, неизчерпаемо съкровище. Тя е обуздавала яростта на лъвовете, укротявала е бури, изгонвала е бесове, възкресявала е мъртви, изцелявала е недъзи, с една дума- спасявала е от всякакви беди. Но това е не формална молитва, а молитва, която произлиза от дълбините на сърцето. Молитвата, отправена от дълбочината на душата, достига небесата. Така се е молил и св. прор. и цар Давид: “От дън душа викам към Тебе, Господи.”(Пс.129:1).

Молитвата като израз на сърдечен порив към духовния мир, към Бога, към светиите, непременно достига предназначението си и по такъв начин чрез нея човек може да придобие всички необходими блага за временния и вечния живот.

Ето една от сърдечните молитви, отправяни към Бога от отец Йоан Кронщадски:  “Господи! Името Ти е Любов: не ме отхвърляй от лицето си! Името Ти е Сила: подкрепи ме, защото изнемогвам и падам! Името Ти е Светлина: просвети душата ми, която е помрачена от житейски страсти! Името Ти е Мир: дай мир на моята вълнуваща се душа! Името Ти е Милост: помилуй ме!”

Но най-знаменателна от всички молитви безспорно е Господнята молитва ”Отче наш”. С малко думи тя обхваща всичко съществено и нужно за нас. Тази е молитвата, с която трябва да започва и да свършва нашия ден. Тя трябва да е началото на всяко наше начинание, защото ни е повелена от  Спасителя.
“А Той им рече: когато се молите, казвайте:
Отче наш, Който си на небесата! Да се свети Твоето име, да дойде Твоето царство, да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята. Насъщния ни хляб дай ни днес и прости нам дългове ни, както и ние прощаваме на нашите длъжници. И не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия.”  Амин !  (Лук.11:2)