СМИРЕНИЕТО
КАТО ХРИСТИЯНСКА ДОБРОДЕТЕЛ

Блажени бедните духом, защото тяхно е царството небесно” (Мат.5:3)

В Своята проповед на планината Господ Иисус Христос представя цялото Свое учение за блаженствата в девет точки, първата от които е за бедните духом. Логично е да си зададем вьпроса кои са бедни духом. Според тълкуванието на св.отци бедните духом са смирените. Защо Иисус Христос не е казал направо “блажени смирените”, а “блажени бедните духом”? Според тълкуванието на митр.Филарет Московски –“бедният няма нищо и всичко очаква от другите. Тъй е и с бедните духом. Те си спомнят, че нямат вече райско жилище, от което са изгонени заради греховете си, че нямат райската дреха на светостта, от която са се лишили заради грехопадението.  И като си спомнят това, те се виждат в плачевното си състояние-без добродетели, без духовни богатства. И като осъзнаят това, те като последни бедняци смирено прибягват кьм богатия Бог и си изпросват духовно жилище-църквата Христова, за духовна дреха-благодатта на Христа, защото които в Христа се кръщават, в Христа се обличат. (Гал.3:27) И Бог приема такива смирени люде и им дава храна, дреха, жилище, като ги настанява в царството небесно.Само онзи, който се осъзнава беден духом, може смирено да проси и да получава духовни блага от Бога. Смирената молитва и молещото се смирение съставят нищетата на духа.”-казва митр.Филарет Московски.

Смирението е основа на християнския добродетелен живот.  Иисус Христос е поставил бедността на духа, т.е. смирението в началото на Своите блаженства, защото от смирението започва духовният живот, обогатяването с благодат и истинската добродетелност. Човекът е изгубил рая и трябва да се издигне пак до него. Ако той трьгне по пътя на гордостта, загубен е, защото пак ще падне провален от нея, както първия път чрез гордост отпадна от райското блаженство. Иска ли сигурно да се издигне до рая, трябва да тръгне по видимо нанадолния пьт на смирението! Този пьт на доброволно себеунижение и на постоянно смиряване ще го доведе до Царството  небесно. Св. Иоан Златоуст нарича смирението основа, на която може да се изградят всички останали добродетели. “Ако тази основа липсва, макар някой в своя живот да се възвиси до небето, всичко това лесно ще се разруши и ще има лош край.”

Защо дървото колкото по-високо расте, толкова по-дьлбоко пуска своите корени в земята?- За да не падне. Като се издига, то се смирява, и смирявайки се, безопасно се извисява. Така трябва да постъпва и християнинът. Ако той  расте в добродетели, ако има преимущества пред другите: било благодатни, умствени, физически, трябва непременно да се смирява. Иначе ще ги изгуби. Без дълбоките корени на смирението никой не се е запазил от падение. Колкото по-висока сграда иска да издигне човек, толкова по-дълбоки основи трябва да постави. Колкото по-високо до Бога иска да се издигне някой, толкова повече трябва да се смирява.

Смирението е солта  на добродетелите. Както солта дава приятен вкус на храната, така и смирението придава съвършенство на добродетелите. Без сол храната бързо се разваля, без смирение добродетелта лесно се поврежда чрез гордост, тщеславие , нетърпеливост…и погива.”(митр. Филарет Московски) Без други добродетели, само с искрено смирение човек може да се спаси. Но без смирение, с каквито и други добродетели човек да се кичи, не може да постигне спасение на душата и вечно блаженство. Митарят от Евангелието нямаше други добродетели. Той беше само смирен. Това смирение му отвори очите да види себе си, да познае своята духовна нищета, да съзре всичката си слабост, греховност, окаяност и да извика от дълбочината на душата си: ”Боже, бъди милостив към мене  грешния! (Лук.18:3). Това смирение спаси митаря.                                           А  фарисеят имаше    добродетели: той беше набожен, ходеше в   храма, не беше грабител, нито прелюбодей, даваше милостиня, постеше, но …..за голямо съжаление му липсваше най-важното- смирението. Той се гордееше сьс своите качества. И понеже    добродетелите му не бяха посолени със солта на смирението, бързо се развалиха и като негодни, бяха отхвърлени от Бога. Ето как смирението е достатъчно, за да спаси човек, а добродетелите без смирение не дават вход в Царството Божие. Смирението само по себе си е единица,  а нулите са останалите добродетели. Човек може  да нарежда колкото си иска нули , но ако липсва единицата отпред , си остават само нули. Но я да видим какво ще стане, ако отпред сложим единицата и представете си, че след единицата има още няколко нули. Тогава  многократно се увеличава нашето  духовно богатство. Всички се досещаме какво цели това сравнение с нулите и единицата. Ако постим ние поставяме една нула в живота си.  Постът сам по себе си няма да ни спаси. Но ако покрием поста си със смирение,   то постът сьс смирението дава числото десет-капитал, който се запазва в царството небесно. Ако прибавим още кьм поста  си и молитва, милостиня, то числото става сто, после  хиляда и се трупа в небесната ни  ськровищница. “И нашият Отец, Който вижда в скришно, ще ни въздаде наяве”, според обещанието на Спасителя.(Мат. 6:4).

Награда Бог дава не заради труда, с който човек може да се похвали, не и заради добродетелите, които могат да възгордеят сърцето, а заради смирението, както е казано в Писанието: “ Бог се противи на горделиви, а на смирени дава благодат.”(1Петр.5:5).

Смирението обогатява. Естествено е смиреният да получава, а гордият да си отива празен. Смиреният чувствайки своята нищета, проси от Бога. А знаем, че ”който иска, получава и който тьрси намира, и на този , който хлопа, ще се отвори.”( Мат.7:8). Но който се гордее че има, който счита, че е богат и нищо не му е нужно, без да знае че е злочест сиромах, как такъв да получи нещо? Така постьпва горделивият, не че е по-богат от смирения, но гордостта го заслепява и той не може да види реалностите такива каквито са и се счита по-богат духовно от другите. Но  с такива Бог постъпва по следния начин:                  “гладните изпълни с блага, а богатите отпрати без нищо.”( Лук.1:53) Който мисли че е богат, не проси от Бога, а който не проси-не получава.” “Нямате, защото не просите.”(Иак.4:2) Ето защо Иисус Христос е казал ”Блажени бедните духом, защото тяхно е царството небесно.” Те, най-ниско стоящите в очите на хората, получават най-високото благо, защото просят.

В какво се състои смирението?

Св.Антоний Велики отговаря на този въпрос така:    “Смирението се състои в това - човек да признава себе си за грешен, неизвършил никакво добро пред Бога, грижливо да пази мьлчание, да се смята за нищо, да не натрапва своето слово на другите, да отхвърля собствената си воля, да обуздава зрението си, да има смьртта пред очите си, да се вьздържа от лъжа, да не произнася празни думи, да не противоречи на по-старите, търпеливо да търпи оскърбления и да се самопринуждава да понася трудове и скърби.”

Колко високо е това определение за смирението! Някои духовно невежи хора унижават тази висока проява на благодатната евангелска нравственост и я наричат овчедушие, обезличаване, безхарактерност. Но думите на св.Антоний  показват, че тя сьвсем не е овчедушие. Лесно ли е да  понасяме оскърбления? Но това е възможно за смирения. Лесно ли е да не обиждаме ближните, да се поставяме по-долу от тях и въпреки това да ги обичаме искрено? Това прави смиреният. Лесно ли е да отхвьрлим своята воля, да обуздаем зрението си, да пазим мълчание? Но и това е осъществимо за смирения.

Подвигът на смирението е много труден и затова толкова рядък и велик. Естествено би било да очакваме , че грешните, имащи всички основания да не се гордеят с нищо, ще бьдат дълбоко смирени, а праведниците, които могат да посочат много свои духовни постижения, ще са склонни кьм себепревъзнасяне. Но в действителност е тъкмо обратното: праведниците се смятат за грешници, а грешните се смятат за праведни. Невероятно звучи, но е обяснимо. Ако праведниците биха започнали да се гордеят с праведността си, тъкмо чрез гордостта си биха загубили всяка добродетел и праведност. Те затова са праведни, защото са смирени. Смирението им отваря очите да видят какво нямат, за да го изпросят от Бога. Те съзнават, че техни са само греховете, защото само греховете се вършат без Божия помощ. Така те, чрез съзнанието си за греховност са станали смирени, а смирението привлича над тях Божията благодат. Божията благодат пък ги издига до праведност.

Не е така с грешниците. Те тъкмо затова са грешни, защото не виждат греховете си. Гордостта ги е заслепила. Те виждат достойснствата си, без да си дават сметка, че каквото имат –от Бога са го получили. Те не виждат греховете си, защото гордостта ги учи да критикуват чуждите недостатьци, и да бьдат снизходителни кьм своите собствени. Те считат себе си за праведници.

Всички светци са били дьлбоко смирени хора. Те са се смятали за последни грешници и с това си съзнание са черпили сили за нови подвизи, за да се издигнат по стъпалата на съвършенството. Който е доволен от себе си, той не може да напредва в духовния живот. Съзнанието за греховност е била оная невидима сила за Божиите угодници, която ги е движила напред.

Неправилно считат някои, че смирението убива желанието за духовен напредьк. Тъкмо напротив. То истински окриля силите на духа и прави вьзможни и най-трудните подвизи. Където има святост, тя е постигната все чрез смирение и е поддържана от смирение. Великият патриарх Авраам е казал смирено: “Аз съм земя и пепел.”(Бит.18:27). Св.пророк и цар Давид е изповядал: “Аз сьм червей, а не човек.”(Пс.21:7). Св.ап. Павел, който повече от всички се потрудил за разпространяване на Христовата вяра по земята, е писал за себе си: “Аз съм най-малкият от апостолите и не сьм достоен да се нарека апостол.”(1Кор.15:9) Той дори се назовал “изверг”! Така смирено са постъпвали и всички светци след тях. Някои, макар и достойни за епископски сан, са бягали от него, считайки себе си  грешни. Други пък от епископството си се отказвали, за да могат незабелязано да слугуват на другите и да бъдат унижавани, оскърбявани, презирани като последни, чувствайки жажда за смиряване.

В обителта на св.Сава Освещени имало един богобоязлив и много свят монах на име Йоан, който слугувал на братята отначало в кухнята, после в странноприемницата, а накрая завеждал манастирското стопанство. Когато починал свещеника в манастира, св.Сава поискал да направи Йоан йеромонах, понеже го смятал за достоен. Без да му съобщи намерението си, той го завел в Йерусалим и разказал на патриарх Илия за неговите големи добродетели, молейки накрая да го ръкоположи за презвитер. Когато Йоан узнал това, изпаднал в ужас и извикал към патриарха: ”Владико свети, аз трябва да ти разкрия нещо тайно насеме. Ако след това сметнеш, че мога да бьда ръкоположен, няма да се противя.” Патриархът го изслушал и след краткия разговор казал на св. Сава: “Наистина той не може да бьде ръкоположен за презвитер.” Огорченият св.Сава не знаел какво да мисли за монаха Йоан.

След завръщането си в манастира той се уединил за молитва в една пещера и с дълбока скръб в душата започнал да се моли: ”Защо Господи, презря мен- Своя раб, и  не ми разкри живота на Йоан? Аз го смятах достоен за презвитер, но жестоко съм се излъгал. Мислех, че Йоан е свят човек, а той се оказа пред Твоето величие негоден.”  Изведнъж, както се молел св.Сава, му се явил ангел Господен и му казал: “Не осъждай делата на Йоан и не скърби за него! Защото епископ не може да бъде ръкоположен за презвитер.”

Сега на св. Сава му станало ясно каква тайна е изповядал Йоан на патриарха и с радост го потърсил в килията му. Като паднал в краката му, той извикал: “Светителю Христов, прости твоя грешен раб, който като немощен човек те осъди. Но благодаря на Бога! Той ми откри твоята тайна.” Смиреният Йоан се смутил и  казал: ”Аз исках никой да не знае за това! Сега трябва да призная, че аз грешният сьм наистина епископ, но оставих престола си заради моите грехове и понеже имам здраво тяло, осъдих се да слугувам на братята, та техните молитви да помогнат на моята слаба душа.Защото безброй се умножиха греховете ми…..”  Така говорел за себе си великият Божи угодник Йоан. Такова смирение са имали всички Божии праведници, а това смирение ги е издигнало  до святост.

А какво ни съветва преп. Никодим Светогорец- виден духовен писател от втората половина на XVIII век: “ И така, брате мой, ако обичаш спокойствието на сърцето, погрижи се да влезеш в него през вратата на смирението. Друг вход в него, освен чрез смирението, няма. Трябва по всякакьв начин да избягваш славата и почестите. А ако ти се случи да претърпиш от някого  унижение, не скърби за това, но го претърпи с радост, като бъдеш уверен, че тогава именно Бог е с теб. Принуждавай себе си и употребявай усилия да се радваш, когато някой каже за тебе оскьрбителна дума, или те осьди, или изрази презрение кьм теб. Ако ти така постъпваш, бързо ще се окажеш духовно богат, за което няма да знае даже и този, който ти е сторил това благодеяние, т.е., който те е оскърбил. Не търси никога някой да те почита в този живот! Пази се от себе си, като от най-зъл свой враг! Знай, че всичко, което те отдалечава от смирението и от вътрешния мир и спокойствие, под какъвто и красив вид то да ти се представя, всичко това са лъжливи пророци, които прикривайки се с овча кожа, са наистина хищни вьлци, понеже заграбват от тебе смирението, мира и спокойствието, толкова необходими за всеки, който желае да има траен успех в духовния живот. И колкото повече някое дело по вьншния си вид се представя като свято, толкова на по- строго изследване трябва да го подложиш, обаче без сприхавост и тревоги. Ако ти се случи понякога да изпаднеш в грешка, не се поддавай на малодушие, но се смири пред Бога, и  като съзнаеш своята немощ, вземи от това поука за в бьдеще. Може би Бог го е допуснал, за да смири в тебе някой вид на гордостта, скрита в тебе и за самия тебе непозната.

Когато усетиш, че твоята душа се наранява от страстни мисли, не се смущавай от това. Удвои твоето внимание и се напрегни да не ги допускаш до сърцето, като застанеш срещу тях за съпротива. Имай твьрдо убеждение, че всичко, което става с тебе и в тебе, е за твое изпитание и за твое обучение, за да се научиш най-накрая вярно да разпознаваш, кое за тебе е спасително и  вследствие на това, да се удостоиш да получиш венеца на правдата, приготвен за тебе по Божия милост.”

А говорейки за духовната борба с цел постигане на смирение, игументьт на един от Атонските манастири с инициал Н., пожелал анонимност, споделя следното в книгата си ”За духовната борба”: “Както една изключително красива жена има нещастието да привлича най-силните и опитни съблазнители, така и душите, надарени с големи способности, са подложени на натиска на демони от по-висок чин.” “Колко е трудно на богатия да се спаси!”(Мат.19:23-24). Това е казано не само за богатите с пари, но и за богатите на възможности и способности. Именно тук влизат в бой демоните на гордостта-тежката артилерия на армията от ада, висшите чинове на адската йерархия. Колко трудно е на гордия  и високоумния да се спаси! И все пак възможно е.

Казват, че някога в Йерусалим в градските стени имало врати, наречени “ Иглени уши”. Те били толкова ниски, че камилите не можели да минат през тях. Но онези камили, които успявали, заставайки на колене, да пропълзят под сводовете им, все пак влизали в града. Изводът е, че само със смирение, с всекидневна борба с гордостта, душата може да се спаси от мрежите на лукавия. Защо  за камилата е по-лесно да мине през “Иглени уши”, отколкото богатият с пари, способности и самомнение да влезе в Царството небесно? Оказва се, че на притежаващия богатство и дарования е по-трудно да се пребори сьс своята гордост, тщеславие, самомнение и самохвалство, отколкото на камилата да подвие колене и да влезе през “ Иглени уши” в светия град Йерусалим.

Смирението и търпението, себеотрицанието и кротостта не идват сами, тях трябва с Божия помощ да вьзпитаваме в себе си.

Според св.Йоан Златоуст ”Христовият раб се познава по-добре по кротостта на своя нрав, отколкото по името, което са му дали родителите.” Бог обича човешкия род не толкова заради поста, благотворителността, въздържанието, колкото заради кротостта и смирението в живота.

По думите на св. Евагрий Понтийски “както водата е нужна на растението, за да расте, така и смирението е необходимо за сърцето, за да победи гнева. Гордостта и тщеславието, според него, се явяват най-опасни и най-лесно съединяващи се с всяка добродетел. Истинското лекарство срещу гордостта е постоянното смирение.” Св. Йоан Лествичник казва, че всеки, който се смирява, независимо  каква степен на съвършенство е достигнал в смирението, още в самото начало човек изпитва едно драгоцено чувство-на веселие на духа. Той казва, че смирението е подобно на растежа на едно растение със своите етапи на развитие- през пролетта,  лятото и есента.


Пролетта на смирението(първи етап) е ненавистта кьм човешката слава и похвала.
Лятото на смирението(втори етап) изисква да считаме за незначително всичко добро, което сме вършили. Получавайки Божии благодеяния, не толкова сме длъжни да благодарим на Бога, колкото да осъзнаем, че получавайки благодеяние от Него, се увеличава нашата отговорност пред Бога, и можем да очакваме по-големи изпитания на тоя свят. Есента на смирението. т.е. зрялото смирение(трети етап)- за него св.Йоан Лествичник казва: “Попитайте тези, които са близо до Бога, защото Бог Самият е смирен и кротък по сърце: те от него са се научили на смирение. Те ще ви кажат какво е съвършено смирение.” А самият Й.Лествичник не дръзва да отговаря на този въпрос, считайки себе си за недостоен. И наистина най-голямото смирение е да считаш себе си най-недостоен от всички. Така правел и св.ап. Павел. Считайки себе си най-голям грешник, казвал: “Иисус Христос дойде с мир да спаси грешниците, от които пръв съм аз.” (1Тим.1: 15).

Нека се стремим да бъдем като митаря от притчата и да избягваме да сме като фарисея! Смиреният митар се помолил така:   “ Боже, бъди милостив кьм мене грешния!”

Но това е старозаветна молитва. Митарят не познавал Христа, а ние Го познаваме, затова трябва да се молим със следната новозаветна молитва: 

“Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй мене грешния! “ 
Амин!

Материала подготви: Милена Макавеева-богослов

Ползвана литература:

1. Архимандрит Серафим, Макариополски еп.д-р Николай - “Вяра, надежда, любов”, 1991.
2. Протодякон Г.Ибришимов- “Духовни бисери от светите отци”, 1992.
3. Никодим Светогорец- “Стремеж към съвършенство”,1992.
4. Игумен Н.- “За духовната борба в съвременния свят”, 2002.
5. Митр. Йоан Вендланд– “Слово в неделята на митаря и фарисея”.

Copyright © 2004  Webmaster