Внедряването на нов празник  винаги е в полза на празничната индустрия. Нововъведенията в празничния календар винаги носят прилични печалби от продажба на всевъзможни сувенири, картички, предмети с рекламна цел. Остава само да съжаляваме, че нашите сънародници така наивно и доверчиво са готови да дадат мило и драго за отбелязване не този  чужд нам празник.

За да даде някакво обяснение на този ”по-специален” ден,  празничната индустрия го  превръща в “красив обред със смисъл”. Чрез медиите се разказват всевъзможни небивалици за Деня на св.Валентин. Общият смисъл е следния:

През III век император Клавдий II забранява браковете, тъй като не достигат войници за армията. Но се намира човек, който пренебрегва забраните и продължава да венчава влюбените. Той не само ги венчава, но и събира отдавна разделени двойки, посредник е между влюбени момичета и момчета. Този човек е епископ Валентин, млад и отзивчив човек. Невъзможно е делата му да останат в тайна,  арестуван е  и затворен в тъмница, а скоро- подписан и указ за неговата екзекуция. Бидейки в затвора, няколко дни преди екзекуцията, при него е доведена тежко болната дъщерята на тъмничаря. Еп.Валентин има дар да лекува, призовавайки Божието име. Така той излекува и дъщерята на тъмничаря, в която се влюбва. В навечерието на екзекуцията Валентин оставя прощално писмо на излекуваната девойка, с което й признава любовта си. Писмото e подписано : “Твой Валентин”. На 14 Февруари, 270 година   го екзекутират. Оттогава писането на любовни послания са едва ли не необходима част от празника.
Достатъчно романтична е историята, но има едно НО:  тази история не е истинска.

1. В древната църква ( III в.) все още не е имало венчално  последование. Тайнство брак през този исторически период се извършва чрез благословение на съвместния живот, кратка молитва на епископа и съвместно участие на жениха и невестата в тайнство Евхаристия. Самостоятелният чин на венчалното последование произхожда доста по-късно-през IX в.

2.  В католическия календар на този ден се чества паметта на двама светци съименници- презвитер Валентин Римлянин и Валентин, епископ Тернийски (Интерамнски). Става дума за III в., когато светата Църква е единна и не е уместно да се казва, че са католически светци.   Например на 30 юли Руската православна църква също чества паметта  на св.мчк. Валентин Тернийски. Ето какво се разказва за него:

“Св. Валентин е епископ  на град Интерамни в Умбрия (Италия) при управлението на император  Аврелиан  (270-275г.).Той има дарба да лекува болести, призовавайки името на Господ Иисус Христос. Веднъж той изцелява юноша от тежък недъг. Вестта за изцелението бързо се разпространява в Рим и мнозина приемат христовата вяра, в това число и сина на градоначалника. Градоначалникът, бидейки езичник-фанатик, се разгневява на светителя Валентин, принуждавайки го да се отрече от вярата си и да се поклони на идолите. Когато Валентин мъжествено отказва, е хвърлен в тъмница и скоро- обезглавен.”

Сведения за Римския презвитер Валентин има в Руския православен календар - на датата 06 юли (по стар стил.)  Валентин живее по времето на  император Клавдий II (268-270г.) Езичниците го обезглавяват, както и обърнатия от него в христовата вяра императорски сановник-Астерий, за смело изповядване на  вярата.

Както се вижда, няма и намек за съвпадение между реалните събития и съвременната розова история за св. Валентин. Въпреки твърдението, че празникът е с  католически произход, той има чисто светски характер. На празника е пълно с купидончета, пускащи стрелички, пронизани сърца…..и пр.предмети, напомнящи за светски, но не и за религиозен празник.

За истинския произход на празника има много версии:

 Една от тях е, че празникът произхожда от Римския Lupercalia –фестивал на еротиката в чест на богинята на любовта- Юнона.

Съществува и мнение, че празникът произхожда от средновековното поверие, според което в средата на февруари при птиците започва брачния период. Във връзка с този ден, 14 февруари се счита специално посветен на влюбените: изпращат се любовни писма, подаряват се сувенири, напомнящи за  празника.

За съжаление никой не се замисля за смисъла на този празник. Народът се весели, парите текат в ръцете на предприемчиви търговци и всички са доволни. Западният розов модел на празнуване бързо навлиза   в България и се приема повече като част от европейската  мода, отколкото като празник с някакъв  смисъл. Масово навлизат чужди  празници, нямащи нищо общо със славянските  традиции, а паралелно с това, празници, които отразяват традициите на народа ни  и имат дълбок православен смисъл, упорито се игнорират.

Какво бихме могли да направим, за да спрем  инвазията на  чужди празници? Може да се започне  с възраждане на празници от православния календар. Подходящи дни с подобен повод могат да бъдат например: Неделя на жените Мироносици (третата неделя след Възкресение Христово), Рождество Богородично, Въведение на пресв. Богородица в храма (Ден на християнското семейство) и др.  В Русия например от векове съществува Ден на св.св.Петър и Феврония –покровители на  съпружеското щастие.