КАК ДА СТОИМ И ДА СЕ ДЪРЖИМ В ЦЪРКВАТА


"Бог не е Бог на безредие, а на мир...
Всичко да става с приличие и ред"
/1 Коринт. 14:33,40/

Бог е наш Баща, а ние Негови деца. Всеки храм е негов дом, чиито врати са отворени за всички,които желаят да Му гостуват и да Го посетят. Господ кани на драго сърце бедни и богати, щастливи и нещастни, учени и прости, праведни и грешни. Които Го обичат истински, се отзовават често на поканите Му, и когато забие църковната камбана, оставят земните си грижи и с радост отиват на църква. Които обаче се ленят да посещават Божиите служби, са християни само по име. Затова църквата справедливо е наредила, който не посети Божия храм и не отиде на литургия в продължение на четири седмици, освен ако има извинителна причина за това, такъв християнин самоволно да се отлъчва от църковното общение.
Какво трябва да бъде нашето държане в Божия храм?
Достатъчно ли е за спасението ни посещаването на църква, когато това се прави единствено по силата на навика, а не се изпълняват църковните предписания за правилно държане и поведение в Божия храм?
Истинският християнин се подготвя за празнична служба още предния ден, защото църковните празници започват след залез слънце предишния ден. Той запалва кандилото пред иконостаса си, вечеря лека храна, казва вечерните молитви и си ляга с мир. На другия ден не закусва и не пие вода, за да може да си вземе нафора, а на път за храма си казва наум Иисусовата молитва - "Господи, Иисусе Христе, Сине Божи, помилвай мене, грешния!". Чуе ли камбанния звън, той се моли с ангелска възхвала към Божията Майка - "Богородице, Дево, радвай се!..." В храма той влиза навреме, още на утринната. Грях е, когато отиваме късно на богослужение и светата литургия вече е започнала.
При влизане в църквата благочестивият християнин се прекръства, прави лек поклон и си казва наум специално определената за случая молитва при влизане в Божия дом. Това е един вид поздрав към Стопанина на дома, който посещава - Господ Бог, в Троица прославен - Отец, Син и Свети Дух. Мъжете влизат с непокрита глава, жените - с покрита. Така учи Св.ап. Павел /1 Коринт. 11:3-15/ и този обичай е много древен. Облеклото трябва да е прилично. Жените не трябва да са облечени с панталон, нито в къси рокли или поли, нито в дрехи с дълбоко деколте и изобщо в неприлични дрехи. Те отиват в Божия дом неначервени, непарфюмирани и без грим, помнейки думите на апостола: "Жените облечени прилично, със срамежливост и целомъдрие да се гиздят, не с плетенки, ни със злато или с бисери, или драгоценни дрехи, а с добри дела, както прилича на жени, които се посвещават на благочестие" /1 ТИМ. 2:9-10/. И наистина храмът Божи не е нито модна къща, нито дом за модни ревюта, а убежище за покаяние и молитва.
Влизайки в храма, християнинът си купува свещ, записва имената на живи и починали и се миросва. Свещите той запалва на определените за целта свещници - най-напред пред Иисусовата икона, след това - пред Св. Богородица и накрая - за умрели. Хубаво е, ако при това действие се произнасят следните молитви:
"Господи Иисусе Христе, приеми тази малка жертва за всичко, което е добро и полезно за мене, грешния, за моите роднини, приятели и близки!'
И пред иконата на Св. Богородица: "Майко, Божия, защити ме под твоя покров!"
И за упокой: "Господи, упокой душите на Твоите починали роби.../имената/ и направи вечна тяхната памет!"
ГОЛЯМ ГРЯХ ИЗВЪРШВА БОГОМОЛЕЦЪТ, КОЙТО ПРИКАЗВА В ЦЪРКВАТА!
Ако ние благоговеем пред нашите началници и боголепно мълчим в тяхно присъствие, то толкова повече подобава да мълчим в присъствието на Началника на началниците - Господ Бог! Който не може да сдържа езика си по време на богослужение, много по-добре ще постъпи, ако си стои вкъщи, вместо да отива и смущава молещите се. Такъв човек трябва да оставя проблемите си за разрешаване не в храма, а за дома, при приятели, на улицата... Срам и позор за всички бъбривци, които говорят и тършуват в църквата, сменяйки всяка минута мястото си. Към такива Господ ще се отнесе така, както се отнесе с търгуващите в храма: ще ги прогони от дома Си с обич в десница и ще им каже: "Домът Ми дом за молитва ще се нарече, а вие го направихте разбойнически вертеп" /Мап. 21:13/.
По въпроса, кога трябва да се коленичи, да се стои прав и да се седи през време на богослужение, Църквата се произнася така:
- Онези, които са здрави и прави, редно е да стоят през цялото време на службата и особено по време на света литургия.
- Които са стари, болни и немощни, могат и да седят, като при четенето на евангелието, при малкия и великия вход, при пеенето на "Тебе поем..." и "Отче наш..." стават.
Допуска се сядане при четене на апостола, при пеене на причастия, както и през време на проповед.
При пеене на причастия трябва да става събиране на доброволни пожертвования от храмовия клисар или църковен настоятел, но това трябва да става колкото се можело по-незабележимо и безшумно, за да не се смущава богослужбата.
Коленичи се на "Тебе поем..." и "Отче наш...". Правило 20 на Първия вселенски събор /325 г./ забранява да се коленичи в неделя, тъй като на този ден е станало радостното събитие на Христовото възкресение, а колениченето е израз на съкрушение и скръб; по същата причина не се коленичи и от Великден до Възнесение Господне, както и през време на Рождественските празници.
Колениченето да става правилно - с двете колена, тялото изправено и главата леко приведена. В никакъв случай не бива да се клечи или коленичи с един крак. На немощните се позволява да присядат на глезените си или просто да остават прави, но с изпънати крака. Заболи ли ни повече, нека си спомним болките, които е изтърпял нашият Господ Иисус Христос на Кръста, и тогава ще изтърпим.
През цялото време на богослужението, и най вече на света литургия, благочестивият християнин стои на едно място, освен в ония моменти, когато трябва да целуне евангелието /на възкресна утренна, но в никакъв случай не и на литургията/, Кръста /на празниците в негова чест, при миросване и др./.
След Св. литургия богомолците се подреждат чинно и си вземат нафора, като мъжете минават първи, а поемането на осветения хляб става с дясната шепа, под която е сложена кръстообразно лявата. Ако са подготвени за свето Причастие, с пост и изповед, всеки първом се причестява и след това взема нафора, но без да целува ръка на свещеника и се пази да не плюе до вечерта. Мнозина християни се блъскат при вземане нафора и особено при поръсване и черпене със светена вода /особено при Богоявленските празници/ и така погубват всичко, което са придобили до този момент, загубват цялата си награда, с която Бог удостоява отзовалите се на поканата Му, да посетят Неговия дом. След отпуста богомолецът се прекръства на изхода и си отива в къщи за да занесе църковното благословение и на своите домашни. У дома той разказва всичко, което е чул и разбрал от Апостолското и Евангелското четиво, както и от проповедта на свещеника.
Изпълнявайки тези предписания на църквата за това, как да стоим и да се държим в църквата ние ще спомогнем за укрепване на църковната дисциплина и благолепие и за собственото си спасение, спасението на нашите ближни.
Храм "Св.Николай Мирликийски Чудотворец"
.

Copyright © 2004  Webmaster