Христос дойде във Витания и тук намери положен в гроб своя близък приятел Лазаря, четири дни пленник на смъртта и той го възкреси.

Мълвата за Лазаровото Възкресение обходи цялата околност и достигна до ушите на Йерусалим. Много очи пожелаха да видят и Лазаря, и Иисуса. В това време шест дни останаха до великия ден на Пасхата. Христос обърна лице и отправи стъпка към Йерусалим. Със светкавична бързина се разнесе вестта за идването на Иисуса. Жива река от народ потече по пътя за Витания. А Христос възседнал на осле пристъпваше към свещения град.

Срещата на Христа неочаквано взе импозантен вид. От безчетното множество едни пееха, други постилаха дрехи по пътя, а трети изразяваха своя възторг като махаха клонки в ръцете си.

Най-трогателен бе ангелския вик, откъртил се от слабите гърди на невинните младенци: “-Остани Сину Давидову!”

Тук беше взела наблюдателна позиция злобата и нейната сестра завистта: книжници и фарисеи стреляха мълнии и зли погледи. Едно опитно око можеше да открие в душата им страшна буря от ненавист.

- Кажете на децата да не пеят – се разнесе треперлив, злъчен глас на озлобен фарисей.

- Ако те млъкнат, камъните ще завикат – решително отговорил Христос.

Народът поде песен на младенците: “Остана!” – гръмна и се понесе като мощна вълна по хълмовете на гората Сион.

Тъй народа посрещна Иисуса. Тъй, без да знае той, изпълни реченото преди много години пророчество слово.

Човек, като гледа народния ентусиазъм при срещата на Христа, би рекъл,че косъм от главата няма да падне на Иисуса. Но, уви! След няколко само дни същата йерусалимска тълпа виеше като звяр: -Разпни, разпни го.

Да, днес имаме тържество, утре гледаме унижение и съд. Днес устата пеят, утре – разпни го.

Това в значи човекът: непостоянен, изменчив, вероломен! Днес те величае, утре те заплюва. Днес ти плете венец от благоуханни цветя, утре ти слага сплатка от остри тръни.

Човешкото непостоянство и измяна не пощади Христа. Народът, къпан в море от любов и милост, отплати със жлъчка и оцет. Ония, които бяха видели само добро, отблагодариха с жесток кръст. Тъй постъпиха с Христа.

Вие, знаем обичате доброто. Искате да служите на истината. Пред олтара на светата Правда желаете да принесете в жертва своя живот. Добре! Но вземете разум и пийте мъдрост от живота на своя Спасител и Господ. От живото единение с Него нека черпим сили и обнова на своя дух. Въодушевявани и крепени от Неговия пример, стъпката на нашия живот нека върви твърдо и неотклонно по пътя на доброто, истината и правдата. Този път, наистина, достига върха на Голготата и се изкачва на Кръста, но неговия край е живот, вечен живот. Амин.

ст.ик. Кънчо Ст. Бояджиев Архиерийски намесник