На 14 септември в църковния календар е отбелязано “Въздвижение на честния кръст Господен” (Кръстовден). Тоя ден църквата празнува две важни събития в историята на християнската светиня: намирането на Христовия кръст и неговото освобождаване от персийски плен през VІІ век.

Легендата разказва, че римските владетели и особено римските управници в Йерусалим били изплашени от бързо разрастващата се християнска вяра. Те заповядали да бъдат разкопани местата, където Христос бил разпнат на кръст и където е погребан и възкръснал, като земята бъде изнесена вън от града. На тези места наредили да се изградят светилища на езическите божества.

В първите столетия след Христа, християните не знаели къде е кръстът на който бил разпнат Христос. По-късно започнали да го търсят цар Константин и неговата майка царица Елена. Константин заповядал да бъдат открити местата на Христовото разпятие и смърт и на предполагаемата Голгота издигнал великолепен християнски храм. Според преданието, царица Елена сама участвала в издирването и разкопките. Когато били открити кръстовете на Христос и на двамата разбойници, по съвета на йерусалимския епископ Макарий те били поставени върху ковчега на мъртъв юноша и при допира на единия от тях мъртвецът възкръснал.Този именно кръст определили за кръст на Христа. Поставили го в сребърен съд и пренесли в храма, построен от император Константин.

Според Александрийската хроника от VІ век, издигнатия от Константин Велики храм бил осветен на 13 септември 320г., а следващия ден – 14 септември – бил определен за ден на почит към Кръста на Христос.

Почти сто години по-късно Йерусалим е завладян от персите. Техният цар разрушава храма на Константин, плячкосва всичката църковна утвар, както и кръста на Христос. Още същия век обаче Йерусалим е освободен от византийския император Ираклий (арменец по произход). Той връща Христовия кръст, като сам го занесъл до Голгота, придружен от жителите на града, които носели палмови клонки.

Кресту Твоему покланям ся, Владико
и святое  Твое  воскресение  славим!

Днес православния християнски свят празнува тържественото поклонение на животворящия Кръст Господен. В края на утрината свещенослужителят благоговейно и умилително въздига Кръста в средата на храма, при вдъхновено и покайно пеене на кратката покойна молитва “Господи помилуй!” Свещенослужителят се навежда с кръста в ръце към земята и постепенно се възвисява до пълното изправяне. На четири страни се извършва въздигането на кръста в знак на това, че Господ със страданията Си върху Него изкупи целия свят: от изток, запад, север и юг. След това още веднъж свещенослужителят издига кръста на изток – пети път, за да свидетелства изкуплението на целия човек с неговите пет чувства, с които непрестанно греши.

Началото на този обред т.е. на това чинодействие, е от времето когато кръстът бил намерен от царица Елена, майката на Константин Велики, който с могъществото на императорската си власт провъзгласил християнството за пълно свободна държавна религия. До намерения кръст Господен бил допрян мъртвец и той по чудо възкръснал. За това и събралият се голям народ в Йерусалим силно пожелал да се поклони на кръста. Той бил издигнат от патриарх Макария на високо място, за да бъде видян от всички. Тогава настъпил най-тържественият и трогателен момент – целият народ паднал на колене с допрени о земята глави и на далеч се разнасяло сърцераздирателното покойно моление: “Господи помилуй!”

Ето началото на празника Кръстовден. Във връзка с него църквата спомня и чудните небесни явления на Кръста: едно на царя Константина и войнството му с надпис около него: “с това ще победиш”, и друго при Констанция и Св.епископ Кирил Йерусалимски явление на кръста с лъчезарно сияние, което било видяно от всички жители на Йерусалим. Днес светата църква също ни спомня за тържественото освобождение през седми век на кръста от персите, които по-рано го били пленили и духовно-величественото му пренасяне в Йерусалим от император Ираклия, съблечен от царската багреница и царския венец, събут, с боси крака и просто облекло. Такава е всемирната слава на кръста след тривековното му пребиваване в недрата на земята под езически идолски храм. Несъмнено е и днес нашето почитание и поклонение на Кръста в оня дух и истина, с които Св.пророк ни зове да Му се поклоним: “Възнесете Господа Бога Нашего и се поклонете в подножието на нозете Му, защото то е свято.” /пс.98:5/

Не напразно ние почитаме Кръста Господен, като го изобразяваме на себе си и му се покланяме. Той е божествената сила, която ни запазва и спасява, както през живота, така и след смъртта. Църквата непрекъснато проповядва за неговата мощ и животворност, проявила се през вековете. И понастоящем Кръста Христов е най-голямата опора и надежда за всички, които искрено и с вяра се молят. Силата на кръста изцелява всяка болест, възкресява мъртви, угасява страстите в сърцата ни, дарява чудни победи на войните срещу враговете на вярата и неправдата. От кръста произлиза божествената сила на Христа, защото върху него Той изкупи греховете на света. С Кръста Христов освободи човечеството от игото на проклятието и смъртта и му измоли прощение и благословение на Небесния Отец, като победи нашата смърт и дари на всички възкресение на мъртвите.

Нека усърдно да почитаме Кръста Христов и с обич да се покланяме на разпнатия наш Изкупител и Спасител, на началника и господаря на нашия живот, като помним провъзгласения от Кръста Негов вечен завет: “Любете друг друга” /Йоан 13:34/

Амин!