В неделя на св. Православие – първата неделя на Великия пост – св. Църква ни подканя с думите на св. Апостол Филип да дойдем и да видим с очите си, да чуем с ушите си, да се уверим с всички сетива и да проумеем с разума си истината на нашето спасение.

Евангелското четиво ни разказва, че Филип бил повикан от Иисус Христос “да върви след Него”, да бъде Негов ученик – следовник и апостол, пратеник сред народа. Зарадвал се Филип и споделил с Натанаила, че е срещнал обещания от древността Спасител, Месия, “Христос от Назарет”, за когото писа Моисей в Закона и говориха пророците.  А Натанаил, прям, открит и безхитростен като всички хора от народа, с недоумение отговорил: “От Назарет може ли да излезе нещо добро? Недоумението му било основателно; В писанията на закона и пророците не било споменато нищо за незначителния галилейски градец Назарет. Как може оттам да излезе Христос?

Но Филип вече бил призван и избран. Той чул, видял и със сърцето си усетил силата и величието на Божия Помазаник, Който дошъл за спасението на грешното човечество. Може би думите не са му достигнали, за да обясни на Натанаил всичко, в което той вече се бил убедил и крепко вярвал, затова кратко и кротко му препоръчал: ”Дойди и виж!”

Натанаил само това чакал – той отишъл да се увери с очите си в онова, което сърцето му вече подсъзнателно приело. Уж Филип го водел, но Натанаил крачел пред него нетърпелив. В думите му непрекъснато звучели първите думи на Филип: “Намерихме Иисус…” Очите му жадно се взирали във всеки срещнат: дали този е Христос? Сърцето му туптяло пред радостната неизвестност. И само разумът му – вечния умник! - лениво се влачел най-отзад: “Е, да видим, а после ще вярваме!...”

С такива мисли отишъл при Спасителя, Който за негова изненада го посрещнал с думите: “Ето истински израилтянин, у когото няма лукавство!”.

Какво ли значат тези думи? – озадачил се Натанаил. Умът му се засрамил и червенина избила дори по ушите му. Сърцето тупкало буйно – ще изхвръкне. А очите жадно поглъщали Този, когото мнозина пророци и праведници през вековете са искали да видят и не са го видели. /Мат.13:17/

Умът все още се противи: “Отде ме познаваш?” Спасителят с две думи му дал да разбере, че не става дума за обикновено познанство и сведения по естествен път, а за Божие предзнание и свръхестествена осведоменост. Тогава умът на Натанаил се просветлил с Божествената светлина и той пламенно отговорил: “Учителю, Ти си Син Божи!”

Дошъл Натанаил, видял и повярвал. Дори получил уверение от Иисуса Христа, че и по-големи неща ще види, както и се случили по време на неговото апостолство.

Светата Православна църква и в този неделен ден подканва и нас, и всички хора да дойдат и да видят! По апостолските думи – да видят “което е било отначало… което сме чули, което сме видели с очите си, което сме наблюдавали и което ръцете ни са попипали, за Словото на живота… което сме видели и чули, ви възместяваме, за да имате и вие общение с нас; а нашето общение е с Отца и Неговия Син Иисус Христос” /1Йоан 1:1, 3/

Малко ни трябва за да се уверим, за да се задвижи мисълта ни, да се трогне чувството ни, да се разпали волята ни за следване на божествения Учител. Стига сме следвали лъжливи учители, достатъчно сме ходили по пътища, които не водят никъде. Защото не ни трябва път, а “път и истина, и живот. Вечен живот се постига само чрез триединство. Затова нека тръгнем, нека отидем и видим. Нека тръгнем веднага. Денят е личен и случаят за нас е отличен. Да не пропускаме тая златна възможност, чрез устата на Филип Божия зов стига до всички ни: Дойди и виж!

Благодарим Ти, Господи, за този зов! Ние идваме – още днес!     Амин.

ст.ик. Кънчо Ст. Бояджиев Архиерийски намесник