За да прекрачим прага на Великия пост, едно още последно и особено важно нещо ни е необходимо – да се простим с всички, за да очакваме и ние прошка от небесния наш Отец.

Колко е велика Божията милост, колко малко е необходимо още да сторим, колко справедливо е тава последно условие към спасението! Че как бихме могли да се трудим и молим за собственото си опрощение, ако таим злоба и упорито не прощаваме на ближните си? Как бихме очаквали от Бога това, което ние отказваме на другите?

Онова, от което първом трябва да се освободим, го знаем от преди – гордостта. Няма ли я нея, много лесно ще осъзнаем безсмислието на упоритата вражда и справедливостта на това изискване. Всъщност Господ поставя нашето спасение в собствените ни ръце и на собствената ни свободна воля: “Простете и простени ще бъдете!” Колко лесно условие поставя Всесправедливият, за да излее милостта Си върху нас. Той ще прости нашите неправди и прегрешения, когато види, че враждата и огoрченията между нас вече ги няма.

Каква духовна полза бихме имали, ако постим усърдно, посещаваме редовно службите в храма и се молим постоянно, но таим злоба или вражда в сърцето си, ако не се храним с месо, но постоянно “ядем” хората около себе си и сме раздразнителни и сприхави? Като постим телесно, нека постим и духовно, да развържем всяка връзка на неправдата. Истинския пост е отчуждение от лоши дела, въздържание на езика, изоставяне на греха, клюките, лъжата и клетвопрестъплението.

Постът е истински и душеполезен, когато е съпроводен и с искрена молитва. Постът и молитвата, казва св. Йоан Златоуст  са двете криле, които ни възвисяват към небето. Но и към молитвата трябва да простъпваме едва след като сме изпълнили същото условие – да сме простили.

Освен казаното до тук, постът трябва да е придружен и от добри дела и милосърдие. Дела достойни за покаялия се човек, такива които са “небесни съкровища”. Не събирайте съкровища, такива дето ги ядат молци и ръжда и дето крадци подкопават и крадат, но събирайте си съкровища на небето, дето ни молци ни ръжда ги ядат и дето крадци не крадат. Такива съкровища са добрите дела и то не тези, които вършим от тщестлавие, за да видят хората колко сме праведни и добри, а онези, които вършим тайно и за слава Божия. Защото казва Господ: “Ако показвате своята праведност пред човеците, за да ви похвалят, вие вече получавате своята награда”. Тези добри дела нямат стойност за нашето спасение, те не са “отдадени” за вечния ни живот. Доброто, което вършим, трябва да бъде сторено само заради самото добро, без корист и показност,само така доброто е “съкровище на небето”.

Такива са делата, които ни препоръчва словото Божие, ако искаме Великият пост да бъде полезен и спасителен за нас. Началото и основата на всички тях е прошката. Затова светата Църква е осветила този обичай – преди да започне поста, след вечернята на Сиропустна неделя всички взаимно да се опростим, за да го започнем и преминем с чисти сърца и мисли, облагородени от тази божествена добродетел – прошката. И тъй, нека напрегнем нравствените си сили, нека сложим безсмислената си и греховна гордост и протегнем ръка за прошка. Нека използваме това “благоприятно време” за спасение, като започнем с това първо, необходимо условие.

“Ако е възможно, доколкото зависи от нас, бъдете в мир с всички човеци”      Амин.

ст.ик. Кънчо Ст. Бояджиев Архиерийски намесник