“Ти си Христос, Синът на живия Бог.” Св.апостол Петър “С благодарността на Бога съм това, което съм.” Св.апостол Павел

Днес празнуваме в чест на светите първовърховни апостоли Петър и Павел. Те са наречени така за това, защото най-много са се потрудили при поставянето на основите на Църквата Христова. Тяхната ревност за проповедта на Христовото учение са неподражаеми. Те като два ярки светилника сияят през всички векове на християнската история.

Свети апостол Петър заедно с брат си Андрей били първите, които Господ повикал за Свои ученици и последователи. Той се отличавал с чисто сърце и душевна красота. Винаги, когато Спасителят запитвал или изисквал отговор от учениците си, винаги пръв от името на всички отговарял Св.апостол Петър.

И когато попитал учениците си: “А Вие за кого Ме мислите?” Св.апостол Петър бързо казал: “Ти си Христос, Синът на живия Бог.” Тогава Иисус му отговорил: “Блажен си ти Симоне, сине Ионин, защото не плът и кръв откри това, а моя Отец, Който е на небесата: и Аз ти казвам: Ти си Петър, и на тоя камък ще съградя църквата Си и портите адови няма да я надделеят”. Тази е основата, това е камъкът, на който Господ основа Своята църква – твърдата вяра и изповядването, че Иисус е Христос, Син на живия Бог. 

Оттогава той носи името Симон-Петър. Петър значи камък, а камъкът е символ на твърдост. Твърдост и непоколебимост е била потребна на първите апостоли. Такава твърдост е потребна и за всеки Христов последовател.

И по възраст Св.апостол Петър е на първо място между апостолите. След Възнесението на Спасителя и след слизането на Св.Дух над апостолите той произнася оная пламенна проповед, която завладява събраното множество и хиляди се кръщават. Проповядвал по много области и много градове. Написал две послания. Гонен и преследван, подложен на мъки и страдания, първовърховния апостол не престанал да проповядва евангелието. В 67 г. по време на гонението при Нерон починал мъченически. И защото намерил себе си недостоен за същата смърт, с каквато бил пострадал божестявеният му Учител, той бил разпнат на кръст с главата надолу.

Св.апостол Павел пък, преди да стане Христов последовател и апостол се наричал Савел. Той бил учен за времето си човек, но въпреки това бил душевно сляп и непросветен. Бил върл гонител на християните. Дори поискал от властите да му възложат специалната задача да ги изтребва. На път за Дамаск става неговото обръщане. Бог благоволил и в гонителя да се прослави. По чудесен начин Христос му се явява и от най-жесток гонител се превръща в най-пламенния проповедник на евангелието, на спасението и любовта, с името Павел.

Павел значи малък, смирен, нищожен; символ на смирение, самоунижение. Той обходил много градове и просветил много народи. Подложен бил на преследване и гонения, на вериги и мъчения. Написал е много послания, с които вечно ще проповядва църквата. Накрая в същата 67 г. при император Нерон и той приел мъченическа смърт. Поради това, че бил Римски гражданин бил посечен с меч.

Който иска да строи висока здрава къща, най-напред изкопава дълбоки основи. Без здрави основи, високата къща пропада, пропуква се, срутва се още при строежа. Тъй и християнският живот може да се гради и издига само върху смирението. Смирението е основата. Благочестието без смирение е фалшиво, фарисейско. Твърдост във вярата има само, когато има смирение. За това църквата поставя заедно паметта на тези двама апостоли Петър и Павел.

Но защо да се смиряваме и самоунижаваме. Ние виждаме явно, че сме над другите. Надминаваме ги и в добродетели и в християнски живот. Защо най-сетне да се унижаваме, ще кажат някой?

Смирението е първото и главно условие за християнския живот. Без Божията благодат ние не можем нищо да сторим, нито да помислим. А Божията благодат не се дава на гордите и самоуверените, които се надяват само на своите сили. Както дъждът се спуска от високите планини и оросява изобилно ниските поля и долини, тъй и гордостта отблъсква обилната Божия благодат, а смирението я привлича. Такъв е закона на Божията правда. Благодатта Божия, която винаги допълва липсите и лекува немощите. Тази благодат обединява не само двамата апостоли, но и всички нас в едната свята вселенска и апостолска църква.

“С благодатта на Бога съм това, което съм” – казва Св.апостол Павел. Нека превъзмогнем гордостта – майката на всички грехове. Да устроим своя живот така, че да стоим твърдо във вярата и смирено да преодоляваме всички пречки за чистия и свят християнски живот. Така ние ще станем подобно на апостолите, стълбове на църквата на живия Бог. На сърцата ни ще бъде написано името на Бога. (Откп.3:12), който ще бъде с нас во веки веков. Амин!