Преображение Господне

На 6 август светата църквата възпоменава едно от славните събития от земния живот на нашия Спасител - неговото  Преображение.

Според летописите, когато Иисус Христос ходил сред хората и проповядвал, мнозина проявили съмнение в неговата божествена същност. Те приемали пророчествата на Стария завет буквално и си представяли, че изпратеният от Бога Спасител ще възстанови царското достойнство на Израилевата държава, ще седне на престола и ще прогони чуждите господари. Дори сред Христовите ученици имало такива, които трудно приемали неговото учение за смирение и за поемане на страдания в името на Бога, за преходността на земната слава и за вечността на небесния живот.

Ето защо той се изкачил заедно с трима свои ученици - на Таворската планина.

Според неделното свето литургийно евангелие от свети апостол Матей се казва, че след вглъбена молитва Иисус изведнъж се явил пред тях преобразен: лицето на Спасителя засияло като слънце, а дрехите  му станали бели като светлината. Това се случило на планината Тавор, през времето когато Христос се молел. Там присъствали трима от Господните ученици апостолите Петър, Яков и Йоан като представители на земния свят, и се явили Мойсей и Илия -  като представители на небесния, които разговаряли с Господа Иисуса Христа. Светъл облак ги засенчил и те чули глас: ''Този е моят възлюбен син, в когото е Моето благоговение. Него слушайте!''  Преобразяването на Спасителя е трябвало да стане не заради него, а за светите апостоли, за да се утвърди вярата им в Него, че Той е обещания месия, за когото са писали пророците и Мойсей. И когато Го видели разпънат на кръста, да разберат, че Той доброволно приема и понася страданията, за спасението на човечеството от греха и смъртта.

Преображението е урок за нас. То ясно и силно ни говори, че е потребно за нас самите да се преобразяваме, да ставаме нови хора, истински човеци, да отхвърлим от себе си вехтия човек, да се обновим духовно и да се облечем в новия човек.

Ние всички сме последователи на Господа Иисуса Христа, носим името християни и знаем, че нашето назначение е високо: да бъдем светлина, да сияем с добри дела. Ако искаме да се спасим е необходимо да се преобразим духовно.  За съжаление има мнозина, по име християни, които мислят само за земното и пилеят време по него. Пренебрегнали са всичко скъпо и свято за християнина. В сърцата им има много студенина, завист, омраза, неблагодарност, алчност … Често те вместо да бъдат храм на Светия Дух са се обърнали на свърталище на сатаната. Ясно е, че трябва да се преобразим, да станем нови хора; невъздържаният да се приучи към въздържание, скъперника към щедрост, прахосникът към умереност, горделивият на смирение, отмъстителят на незлобие. Всеки трябва да се упражнява и да отгледа в себе си онези добродетели, с които трябва да изкорени тези греховни склонности, на които робува.

Братя и сестри, ако искрено желаем да се изменим, да растем нравствено от сила в сила, трябва колкото се може да възнасяме духа си към Бога, да пребъдваме в молитва, към нея да прибавим живеене по Божия закон - да не лъжем, да не крадем, да не се гневим, да не даваме място на дявола в нас,да постъпваме като чеда на светлината, да бъдем добри, състрадателни, да си прощаваме един другиму, да се трудим и благодарим.

Амин!

ст.ик. Кънчо Ст. Бояджиев Архиерийски намесник

Copyright © 2004  Webmaster