На 17 януари Църквата почита Антоний Велики като родоначалник, заедно с Павел Тивейски, на християнското отшелничество.

Св. Антоний Велики се родил около 251 година в Среден Египет. Неговите родители били богати християни. Когато бил на 18 години неговите родители починали.

След смъртта на родителите си, станал наследник на богато имение и грижата за малолетната си сестра. Имал голямо желание да води отшелнически живот. Продал имота си: половината раздал на бедните, а другата част оставил за издръжка на сестра си, като я поверил на грижите на благочестиви жени. Антоний се пoселил при един почтен старец, който живеел в усамотение. От него се научил на монашески живот в строг пост и лишения, в името на духовното извисяване и нравственото усъвършенстване. Живял в пълно усамотение в Египетската пустиня повече от 20 години и постигнал победа на духа над тялото.

Но Антоний не останал скрит за хората. Бог го удостоил с дара на чудотворството и прозорливостта. Лекувал болни, които идвали при него, но винаги им казвал да благодарят не нему, а само на Бога. Времето си прекарвал в пост, молитва и четене на Божието слово.

Осенен от дара на чудотворството прозорливост и лечителството, придобил широка известност, Антоний Велики правил добрини на всички нуждаещи се. Свети Антоний бил надарен със силно слово, проникващо до дълбините на сърцето. Говорел с такава сила за полза на всекиго, че мнозина поели по неговия път. През 306 г. св. Антоний започнал да събира сподвижници, желаещи да се посветят на монашеството. Той станал отец на множество монаси. Антоний поучавал монасите не само със своето поведение, но и с писание.

Като монах св. Антоний участвал и в религиозния живот и укрепвал братята си по вяра по време на гонение. Взел участие в борбата на Църквата против арианската ерес, като посетил Александрия през 335 г. и изобличил еретиците в открит диспут. Успехът му е наречен "тържество на християнството".

Преподобни Антоний Велики преживял до 105-годишна възраст, като запазил телесното си здраве и сила. Почувствувал близостта на своя край, той завещал да го погребат тайно, за да не узнаят людете мястото на неговия гроб.

Св. Антоний починал на 17 януари 356 година. По-късно мощите му били открити и тържествено пренесени във Виена.