"Слава висините Богу и на земята мир
между човеците благоволение"

Блага вест се разнесе над нашата грешна земя преди  около две хиляди години, за раждането на оня, който идваше да възстанови нарушената хармония между небето и земята, между Бога и човека. Тя вестеше за раждането на Спасителя Христа в чието лице милостта и истината се срещаха, правда и мир се целуваха.

Ярката звезда, която изгря на изток, отблясъка на чиито трепетни лъчи затъмниха сиянието на другите звезди. Раждането на Христа “най-светлото чаяние езиков” бе истинската светлина и най-великата радост за човечеството.

Христос слезе на земята, за да ни въздигне към Небето, за да ни очисти и изкупи от греха, да премахне враждата ни с Бога и от деца на проклятието на ди направи благословени и възлюбени Божии чеда. От любов към човеците, Бог отдаде своя еднороден син, та всеки който повярва в него да не погине, а да има живот вечен - живот на безкрайно съвършенство, на творчество и устрем, живот на пълнота и нравствена красота, на щастие и блаженство. Това е богатото и безсмъртно наследство за всички повярвали в Христа.

Слава висините Богу – с тези думи Божествените Ангели поръсиха земята в тихата нощ над Витлеем. Това свовословие се поде и от нас и вече две хиляди години нашите уста неспирно ги повтарят. Ангелското словословие направи преврат в човешките души. Защото до Христа хората нямаха правилно понятие за Бог, не знаеха що е мир, страдание, обич към другите, що е добродетел, дълг, самоотвержение.

Спасителят и възродител на този потънал в нечувани жестокости и кърви свят се яви Богочовекът Христос. Той ни откри истината на Бога, като любов, като всеблаг и любещ баща на всички. Възвести, че всички хора са равни помежду си, синове и дъщери на Небесния Отец и братя и сестри помежду си. Неговото дело обузда жестокостта, усмири страстите, осъди убийството и самоубийството. Избави гладиатора, освободи роба, защити пленника, облекчи болния, защити вдовицата, освободи подтисничеството и възвиси жената, окръжи със светещ ореол детето и неговата невинност.

В светлия Рождественски празник нека очистим нашите мисли и чувства от всяка сквернота на плътта  и на духа и с цялото си същество да се устремим към Родилия се Богомладенец! Нека във възторга на нашите вярващи души и сърца да изпросим Иисусовата помощ, за да възприемем и усвоим по-добре Неговите думи и учение. Нека да открием сърцата си и те да станат витлеемска пещера за него, нека да Го допуснем да се роди в нашите сърца, защото само тогава дивната ангелска песен ще стане една истинска действителност.

Нека възнесем и усърдни молитви към Христа за нашата изстрадала родина, та мирът, като небесна повеля, възвестен от ангелите в святата Рождественска нощ да стане истинско наше достояние в резултата от национална сплотеност, справедливост и демокрация. Защото хилядолетията отминават, Христос пребъдва! ... Имена отзвучават, народи отшумяват, държави изчезват, обаче “Иисус Христос е, както казва апостол Павел, същия вчера, днес и во веки”.

Честито Рождество Христово на всички!