Днес църквата издига пред нас един светилник. Тя ни сочи образа на великия мъченик за Христа - Георги Победоносец.

Син на богати и знатни родители, добри християни. Възпитан от дете в християнската вяра. Млад, красив, умен и храбър той бързо напреднал във военната служба. Произведен бил в чин полковник. Император Диоклетиан го обичал и уважавал. Всички придворни очаквали от него да стане велик пълководец, да се отличи с големи победи и завоевания.

Един ден в съдилището Георги чул да се издава заповед за гонение на християните. До тогава той изповядвал тайно Христа. Сега настъпил решителният момент. Св. Георги раздал всичко що имал на бедните. Разпуснал слугите си. Явил се пред императора и твърдо му заявил: “Аз съм християнин! Не мога повече да остана на служба при вас. Не мога да изпълнявам вашите заповеди за мъчение на християните”.

Това твърдо и непоколебимо заявление на надеждния войн поразило всички. Те с всички сили се помъчили да го убедят да се откаже от Христа, да се поклони на идолите. Георги останал непреклонен. Сам императорът на няколко пъти се опитал да му подейства с обещания за големи почести, висока служба, но нищо не помогнало.

Хвърлили го в тъмница. Подложили го на страшни мъки, но това не да сломило твърдостта на мъченика. Мъчителите страшно се ожесточили. Били го с волски жили. Обували го с железни нагорещени обувки. Карали го да тича. Той с твърдост понасял всичко. Накрая императорът изгубил надежда, че ще може да склони Георги да се отрече от Христа заповядал да го посекат с меч.
Така на 6 май 303 година свършил земния си подвиг Св.великомъченик Георги. За голямата твърдост, за проявеното мъжество той носи името Победоносец.

Колко много се нуждае днес светът от такива смели изповедници, горещи светилници. Колко много трябват днес в живота. Милиони човешки души гинат, защото Христовата светлина не може да проникне до тях. Умират в отчаяние, защото няма кой да ги насърчи. Умират в тъмнина, защото няма кой да ги просвети.

Ние сме честити и щастливи, че Църквата не ни оставя, не ни забравя. Всред бурното море на живота, тя издига маяци, като великият мъченик Георги, издига ги и ни говори:

- Станете и вие светци! Подражавайте на твърдостта и вярата му! Победете злото в себе си! Станете като него! Станете победоносци! Кичете гърдите си с кръстове за храброст, но проявете Вашата храброст и в борбата със злото. Победете себе си! Надвийте страстите си! Станете чисти и святи! Да просветне светлината Ви пред човеците. Тъй ще прославите Бога в себе си. Ще станете светилници на света. Сол на земята.

Нека се вслушаме в тоя зов на Църквата и тръгнем неотклонно из пътя на святостта и съвършенството. Тъй най-достойно ще чувстваме паметта на великия мъченик Георги Победоносец и ще спечелим неговото застъпничество пред престола Божий. Амин.

ст.ик. Кънчо Ст. Бояджиев Архиерийски намесник