В цялата история на еврейския народ се вижда Божията десница: Бог го извежда от Египет, придружава го из пустинята, храни го с манна, ръководи го към обетованата земя, дава му закон чрез Мойсей и оставя пророците да бдят за изпълнението му.

Пророците поддържали будна народната съвест, напомняли връзката му с Бога. Еврейският народ често отпадал, увличал се, забравял Бога, покланял се на идоли.

Туй станало във времето на цар Ахав. Той се оженил за дъщерята на Сидонския цар. Чрез нея бил пренесен в столицата мръсния идол Ваал. На този идол направили специален храм. Нему се кланял целия еврейски народ забравяйки и потъпквайки Божия закон.

Тогава се явил пророк Илия при царя и го изобличава за нечестието, за идолопоклонничество, в което увлякъл целия народ. Ахав не послушал съветите на пророка. И наказанието последвало. Божият пророк смело възвестил Божията воля:

"Жив е Господ Бог, пред когото аз стоя. Няма да падне дъжд на земята без моята дума!"

И небето се заоблачило. Три години и 6 месеца не капнало капка дъжд. Земята засъхнала. Хората и добитъка измирали. Големи пукнатини се образували. Страшен глад настанал. Страшно черно тегло. И за да докаже на народа кой е истинския Бог пророк Илия изпросил огън от небето, който изгорил пренесената жертва. Така засвидетелствал пред целия народ силата на Бога Вишнаго. И скоро след това паднал дъжд на земята. Тази история е описана в библията (3 цар, 17 гл.).

Времето на св.пророк Илия много прилича на нашето време. И днес брат против брат въстава, християнин срещу християнина вдига нож. И днес кърви и сълзи, и днес страдания и нещастия. Християни сме, в храма ходим, но в живота сме по-лоши от езичниците. Нима не чуване гласа на пророк Илия: "До кога ще ходите между два пътя?".

Не долита ли до ухото ви строгата присъда на Илия? "Горко вам, които се приближавате до мен с краката си, хвалите ме с устата си, а сърцата ви далеч стоят от мен!".

Но какво да правим? Как да излезем от този водовъртеж. Вижте пророк Илия! Него да последваме. От него да се поучим.

Той живее сам в туй море от зло. Всички бяха отстъпили от Бога. Всички преклонили глава пред Ваала. Но той остава сам непреклонен. Искаха да го убият.  Гонен и преследван той остава верен до край. "Жив е Господ Бог, пред когото стоя!" Това беше неговата вяра, неговата надежда. И той беше подобострастен като нас, но затвори небето. Учените се смеят, наричат това легенда. Хвалят се с големите успехи на своята наука, но нека предизвикат дъжд. Пророк Илия с Божията сила стори това. Такава сила дава Бог на своите избраници.

Илия бе определен от Бога за пророк на Израила. Бог се грижеше за него, като за свое чедо, свой верен слуга. И когато свърши своя земен път, Бог го взе жив на небето.

Нека усвоим неговата твърдост. С ревността на пророка да се борим против злото, да пресъхнат неговите корени, за да се разцъфтят доброто, правдата и любовта. Да зацари Бог и неговия закон во веки.

Амин!