На този ден 15 Август, милиони вярващи от целия православен християнски свят ще се съберем в Божия храм и ще застанем пред светия образ на Богоматер и ще кажем молитвено и сърдечно ''Майко Божия, Майко Божия! Запази ни, запази! ''. Светата църква е отредила този празник в чест на най-великата и най-святата измежду жените на света и в памет на нейното успение – преселването от този свят.

Езикът е слаб да опишем святостта, чистотата, славата и величието на Божията майка, на всички добродетели, които тя съчетава в себе си. Най-гениалните художници са посвещавали много години от живота си за да представят чрез четката и боите Нейния образ с Бога младенеца на ръце. И както никой не може да представи в пълнота туй, което съдържа думата 'майка', нейната любов, любов по-силна и от смъртта, нежността на майчиното сърце, така също само сърцето може да обхване туй, което езикът, перото и четката не могат в цялост да изразят, когато помислим за Божията майка.

Нейният образ започва да се проявява, когато четем за нейното детство, въвеждането и в храма, където тя расте и се възпитава в доброто съзерцание на Бога, при четенето на свещените книги. При благовестието на Божия вестител, че тя ще стане майка на Спасителя; когато четем за раждането на Христа и бягството в Египет. Когато четем за чудното пророчество на праведния Симеон.

Образът на светата Майка се затвърдява в нас виждайки я пред кръста на Голгота. Тя гледа своя син разпнат между разбойниците, облян в кръв, с трънен венец на главата, оплют, гаврен от неблагодарните люде, които той дойде да спаси от грях и смърт. Как се разкъсва майчиното сърце, когато вижда в смъртни мъки своя Син. Тя среща неговия поглед от кръста, очи пълни с любов и чува неговия завет: ''Жено ето твоя Син!'' Нейната мъка е неизмерима. За това тя е майка на всички страдащи и плачещи. Свята Майка. И от поколение на поколение, от век на век се преставя този свят образ, от който грее любов и състрадание към всички хора по земята. След възнесението на Христа Божията майка е заедно с апостолите под грижите на Иоана. На петдесятница тя получава обещания Свети Дух. Този ден става най-голямото чудо с апостолите. Страхливи, малодушни те стават смели генерали на вярата, готови да отидат до края на света, хиляди да умрат, но да известят на всички Евангелието на възкръсналия Христа. Те трябваше да нанесат най-величавата победа в историята, да наложат ново учение,  да основат новото царство на братство и мир. И успяха. Заедно с тях тръгна да проповядва и св. Майка. Тя стигна до град Ефест, идва на балканите – св. Гора. Навсякъде свидетелства за Своя Син – за живота, учението, чудесата му, от Витлеем до Голгота, за възкресението Му и чудото в Сионската горница. Най-после тя чувства края на земния живот и идва в Иерусалим. Тук се събират апостолите с изключение на апостол Тома. Идва и краят. Заобиколена от апостолите и първите християни на Иерусалим, св.Богородица блажено свършва и предава духа си в небесните селения на своя Син. Слагат тялото в една пещера, която похлупват с голяма плоча. На третия ден идва апостол Тома от далечна страна. И той иска да види за сетен път Божията майка, да целуне нейната свята десница. Отива при гроба, обаче го намира празен. Св. Богородица бе преминала от зимата на смъртта във вечната пролет на възкресението с новото тяло възнесена на небето. Нейната възвисена чистота и святост и донасят като награда туй, което е желанието на всички – общото възкресение.

Нека усърдно се молим на св.Богородица за себе си, за нашите деца и близки и за всички страдащи по света. Тя ще гали от небето нашите души, ще ни подаде невидимо своята майчина десница за да води своите духовни чада по светлия път на доброто, да ни предпазва от хитрите примамки на лукавия и закриля от страдания и неволи.

Амин!