Празникът Възкресение Христово  или пасха се празнува от дълбока древност. Той е най-важен от вехтозаветните празници. Установен е от пророк Мойсея, по божия заповед и спомен за освобождаването им от Египетско робство.

Пасха означава преминаване от земята към небето, от смъртта към вечния живот. Последната неделя от Св.Велик пост се нарича страстна неделя. Тя е възпоменание на последните дни от земния живот на спасителя, на неговите страдания, смърт и погребение.

Великият четвъртък е най-великият ден в историята на християнството. Възпоменават се четири най-важни събития извършени този ден: умиването краката на учениците; установяване на тайнството евхаристия; молитвата на спасителя в гетсиманската градина и предаването на Христа от Юда на страдания и смърт.

Великият петък е посветен на осъждането на Господа нашего Иисуса Христа на кръстни страдания и смърт. Вечерта се възпоменава снемането на тялото от кръста, погребването на пречистото тяло.

При поздравление един с друг вярващите произнасят думите “Христос воскресе”, “Воистину воскресе” и си подават червено яйце. Този обичай води началото, от както Св.Мария Магдалина година след Христовото възкресение се явила пред император Тиберий, поднесла му червено яйце с приветствието “Христос воскресе”. Червеното яйце символизира Христовия гроб, както от яйцето излиза пилето, така и от гроба идва възкресението.

Пасха Господня, разбирана като божествено избавление от тленността и смъртта, вечно сияен Великден, връх на радостта ни в Бога, защото все по-ярко грее пред взора ни истината, че гробът не е предел на живота ни, а начало на безсмъртието ни. Душата остава вън от безжизненото тяло и влиза във вечността под закрилата на Бога. Но идва час, когато и телата ще възкръснат под всемогъщата пасхална светлина на възкръсналия Христос. “Иде час, ни говори той, когато всички които са в гробовете, ще чуят гласа на сина Божи и ще излязат. Ще излязат възкръснали от гробовете си за вечен живот – толкова по-радостни, колкото по-широко са проявени добрите дела на милосърдието, мира, правдата и любовта, и толкова по-тъжен, колкото по-широко е проявено злото с тъмните му дела.”

Нека блесне сиянието на празника в сърцата на всички хора, та заедно в братско единение и всеобща възмога да изградим благодатното царство на любовта, правдата и разбирателството.

ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!

Във Великия петък, ден на великите скърби, ден на Голготското кърваво жертвоприношение в храма се извършват по особен чин царски часове, на всеки един от които са положени особени псалми и се четат паремия, апостол и евангелие. На Вечернята се възпоменава снемането от кръста и погребението на пречистото тяло Господне. Подир стихирите на Господи воззвах и входа на евангелието се четат три паремии, в които пророчески се изобразяват страданията на Изкупителя. При пеенето на стихирата “Егда от древа Тя мертва”, свещенослужителите излизат от олтара през северната врата, носейки на глава епитафията (изображение на плащаница погребението на Спасителя). Епитафията се обнася три пъти около кувуклията (гроба) и се поставя вътре в него. Свещениците и народа се покланят и я целуват. През днешния ден стотици миряни с цветя и свещи минават под плащаницата с молитви за здраве и спасение. Носят в шишета вода и ги поставят до кръста където тя се осветява. От 19.30 часа църквата възпоменава Иисус Христовото погребение, пребиваването му с плътта в гроба, слизането му в ада за възвещаване победата над смъртта и избавление на душите, с вяра очакващи неговото слизане; въвеждането разбойника в рая и пребиваването с Божеството на престола с Отца и Св.Духа. След шестопсалмието и канона "Волною", "Морскою" и след деветата песен на канона, свещенослужителите отиват при гроба господен и се започва пеенето на кратките надгробни песнопения в чест на Господа. Те се разделят на три статии и се изпълняват от църковния хор. При пеенето на великото: “Святий Боже”, епитафията се вдига от свещенослужителите и носейки я над главите си, заобикалят храма. Като се върнат и влязат в олтара през царските врати възгласява се “вонмем”, “мир всем”, “премудрост” и предшествани с кадилница от дякона, заобикалят три пъти престола и слагат епитафията на последния. След тропарите чете се апостол за Христа, Който ни изкупил от законната клетва и евангелие пред вратата – за запечатване гроба и за поставяне пред него стража. Последва отпуст, след който свещенослужителите раздават цветя от плащаницата на миряните, които ги занасят в домовете си заедно с осветената вода.

Литургията във Великата събота се съединява с Вечерня, на която след дълбоко съдържателните стихири на Господи возвах и догматика на първия час, бива вход с евангелие. След “Свете тихий” се четат три паремии заключаващи прообрази на страданията, смърт и възкресението Христово и пророчества за настъпването на благодатното Господне царство и славата на Новозаветната църква. С апостолското четене се завършва погребалния съботен ден и започва вече да свети утринната възкресна заря, затова се отлага всичко що напомня за скръбта на тези дни. Пее се 81 псалом с припева: “Воскресни Боже, суди земли, яко ти наследоши во всех язицех”. При пеенето на тази стихира одеждите на свещенослужителите и облечението на престола и жертвеника и цялата обстановка се променя от тъмно в бяло за изображение на небесния свят и славата на възкръсналия Господ. В евангелското четене се възвещава за възкресението на Иисуса Христа. В 24 ч. се изгасват светлините и се запалва невещественият огън и под звъна на камбаните се прави литийно шествие като се обикаля храма с възгласа “Христос воскресе!”, след което се извършва литургия на Св. Василий Велики. Всеки занася в дома си запалена свещ от невеществения огън и запалва домашното кандилце.