Историята на манастира “Св. Марина” с. Каран Върбовка, Русенско се разделя на три периода:

Първи период – стара история на първия манастир основан по времето на второто българско царство и съществувал до падането на България под турско робство, когато бил изгорен. Манастирът бил засипан с пръст и постепенно изчезнал от народната памет. Но милостивият Бог, който увенча със страдалчески венец мъченицата Марина за да възобнови нейната памет извърши следното чудо: сляпото момченце на турчина, собственик на нивата, докато търсил баща си стъпило във вода, пило от нея и си умило очите и о, чудо…!, в същия миг детето прогледнало. Бащата изтичал с детето до близкото християнско селище да разбере от жителите му какъв християнски празник имат и кой е светеца. Възрастен свещеник отговорил, че на въпросното място се е славило името на великомъченица Марина и там е нейната агиазма (извор със светена вода)., а денят 17 юли е ден, в който православните християни тачат нейната света памет. За благодарност към Св.Марина собственикът на имота го подарил с агиазмата на християните.
Вторият период – вторият манастир “Св. Марина” построен 1828-1859 г.
Трети период – за третия манастир разбираме от Архимандрит Вениамин, игумен на манастира, който пише, че над входната западна врата на църквата била вписана годината на построяването 1890 г.
В днешни времена Русенска митрополия обгрижва манастира, който има статут на девически.