Големият смисъл, силата и красотата на християнския брак се показва ясно чрез обредите и символиката на венчалното богослужение. Венчавката в храма става най-паметното събитие от живота на младото семейство.

Брачният съюз е установен от Бога. В Новия Завет е подчертана особената важност и значение на брачния съюз, които трябва да бъде неразривен до края на живота. Апостол Павел нарича брака “велика тайна”, уподобява отношенията между мъжа и жената на тези между Христа и църквата (Ефес.5:31-32), и дава наставление какъв трябва да бъде живота на встъпилите в брак - по образ и подобие на този неразрушим мистичен съюз. Църквата учи, че бракосъчетанието не е само физиологична, но и етична връзка на бракуващите се, за да изграждат с взаимна помощ своето спасение.

Тайнството Брак се състои от две части: обручение и венчание.

Обручението се извършва в притвора на храма. Годеникът застава от дясната страна, а годеницата от лявата страна на свещенослужителя. Той ги благославя три пъти поотделно и им подава запалени свещи, с това напомня на младоженците, че в техните сърца ще трябва обилно да цъфтят чистотата и невинността. След това в знак на неразрушимия съюз, който ще трябва да съществува между тях, свещенослужителят взема поставените по рано на олтарната св. трапеза пръстени за освещаване и ги надява на пръстите на младоженците по следният начин: “Обручается роб Божий (споменава името на мъжа и допира пръстена до челото му) рабе Божией (споменава името на невестата и допира същия пръстен до челото и) во имя Отца и Сина и Светаго Духа. Амин”.

Това действие повтаря три пъти и след това насява пръстена на ръката на мъжа. Същото повтаря при обричението на невестата. Накрая кумът разменя пръстените три пъти.

Употребата на пръстени при тайнството брак е засвидетелствувано от древния църковен писател Тертулиана.

Свещеникът въвежда младоженците от притвора в самия храм, т.е. към мястото на Вечната светлина, за да ги озари с благодатните Дарове на Св. Дух. Той поставя венци върху главите им и произнася тайноизвършителните думи: "Венчава се Божият раб (името) с Божията рабиня (името) в името на Отца и Сина и Святаго Духа". Благославя ги три пъти като казва: “Господи, Боже наш, славою и честию венчай я”. Венците означават победата, която новобрачните ще трябва да изнесат над порочните удоволствия.

След прочитането на Апостола и Евангелието, свещенослужителят благославя чаша с вино и я поднася на младоженците, за да отпият по три пъти от нея. Тя им напомня, че те ще трябва с еднакви крачки да се движат по пътеката на живота и винаги да понасят задружно бъдещите отговорности през живота.

Накрая младоженците, в едно със свещенослужителя и кумовете, обикалят три пъти около аналоя. През време на този обред се пеят тропарите: “Исаие, ликуй”, “Святий мученици” и “Слава тебе, Христе Боже”. Те говорят на младоженците, че ще трябва да развият у себе си благодатно сърце и непоколебим нравствен характер, т.е. такива качества, каквито притежавали в древната църква апостолите мъченици.

За да бъде брака благоуспешен и да издържи на всички изпитания, които неминуемо ще дойдат, желаещите да сключат брачен съюз трябва усърдно да се подготвят за тази най-важна стъпка от живота си. След като се сгодят, те трябва да отидат на изповед с чиста вяра, а в деня на венчанието си или няколко дни по-рано да се причастят.

Добрият съпруг цени и уважава жена си, а към нейните слабости, каквито има всеки човек, проявява снизхождение. Добрата съпруга е скромна, трудолюбива, благоразумна, търпелива, искрена, сърдечна, изрядна домакиня. Добре е казал нашия народ, че всичко в един дом зависи от жената. Тя може да пресъздаде и от най-лошия мъж изряден съпруг и прекрасен баща.

Едно от най-големите утешения, които дава християнския брак са децата. Раждането на първото дете е празник за младото семейство. Този чуден Божий дар, децата, укрепва още повече християнския брак.

Кои са условията за църковен брак?

Препис-извлечение от акта за сключен граждански брак, съставен в общината.
Венчаваните и техните кумове трябва да са кръстени.

Родства, при които не се позволява църковен брак.

Кръвно родство по права линия от всички степени.
Кръвно родство по съребрена линия до пета степен включително.
По двоеродие (сватовство) до трета степен и от четвърта степен само случаите: двама братя да вземат 2 сестри или брат и сестра да вземат сестра и брат.
По св. кръщение – първа степен и от втора степен следните: кръсници да встъпят в брак с родители на свои кръщелници.

Не се позволява венчание през:

Великия пост – от Сирни заговезни до вторник на Светата седмица.
През Богородичните пости.
През Коледните пости – от Коледни заговезни до Въведение Богородично. От Игнажден до Богоявление.
Срещу неделя, срещу Дванадесетте Господски и Богородични празници и срещу дните отсичане главата на св. Йоан Кръстител и Въздвижение на Светия Кръст Господен (Кръстовден).