Покаянието е тайнство, установено от Иисуса Христа, при което свещеникът, в името на Бога, прощава греховете на каещия се, извършени от него след кръщението му. Сам Господ Иисус Христос е дал власт на църквата да прощава или задържа греховете на людете. Христовите думи: “На които простите греховете, тям ще се простят, а на които задържите, ще се задържат" (Иоана 20:22-23) ясно предполагат изповед от грешника и присъда за опрощаване или задържане греховете от духовника.

Днес в нашата църква се практикува изключително частната изповед.

Ако е необходимо духовникът налага епитимия (забрана). Така се наричат някои лишения и упражнения, които изповедника налага на каещия се, например: поклони, пост, молитвени правила, а за по-тежки грехове -отлъчване от свето Причастие за определено време, като вид изправително средство и определя след колко време изповядалият се може да приеме свето Причастие.

След изповедта епископът или свещеникът полагат ръцете си върху главата на каещия се в знак на примирение се произнася специална молитвена формула за опрощаване греховете. Тя има следното съдържание: “Господ, Бог наш Иисус Христос, благодатию и щедротами Своего человеколюбия, да простит ти, чадо, вся согрешения твоя; и аз, недостойний иерей, властию Его мне данною, прощаю и разрешаю тя от всех грехов твоих во имя Отца и Сина и Святаго Духа. Амин.” Без произнасянето на тази молитвена формула тайнството се смята за недействително.

Изповедта се извършва пред иконата на Спасителя. Изповедникът внушава на каещия се, чрез молитва и увещания, да разбере Божиите заповеди и се разкае за греховете си.

Всички християни, без изключение, трябва да се изповядват, ако желаят да се спасят. Но как трябва да става истинската правилна изповед?

Какво трябва да правим, преди да отидем при изповедника?

Най-главното условие, на което трябва да отговаряме, когато искаме да се обърнем след грехопадението си пак към Бога, това е вярата в Божието милосърдие, която пропъжда всяко отчаяние. Отчаянието е тържество на дявола. Трябва да се пазим най-вече от отчаянието, защото отчаем ли се, никой не може да ни спаси.

И като се готвиш да отидеш при духовника си, не пристъпвай към него без предварителна подготовка. Отдалечи се първом и от шума на ежедневието, остави всяка грижа, събери си мислите, направи си кратка, но сърдечна молитва, припомни си всички грехове и дори си ги запиши на листче, за да не ги забравиш в смущението си и да останеш неочистен от тях. Спомни си десетте Божи заповеди, виж коя си нарушил, припомни си дали не си извършил смъртен грях, изпитай съвестта си, осъди себе си, поплачи за падението си и в такова настроение иди при духовника. Тогава, бъди уверен, че ще получиш истинска прошка, защото “Сърце съкрушено и смирено Бог не ще презре” (Пс 50:19)

Какво трябва да правим, когато сме при изповедника?

1. Да помним, че сме дошли в Христовата лечебница. Тук видим лекар е свещеникът, а невидимият – сам Христа;
2. Да изповядваме греховете си без лъжлив срам;
3. Да не търсим извинения за тях;
4. Да не укриваме съзнателно абсолютно нищо;
5. Да не се изповядваме с общи фрази, които нищо не значат;
6. Да казваме сбито, но точно характера на всеки свой грях;
7. Да не разкриваме чужди грехове и да премълчаваме по възможност имената на лицата, които са ни подвели към грях или които по наша вина са сгрешили с нас;
8. Да не се хвалим пред духовника с някакви наши добродетели;
9. Да не хвърляме вината върху другите, а само върху себе си;
10. Да имаме искрено желание за напред вече да не грешим.

Ако истински се боиш от Бога, бъди безстрашен, когато застанеш да изповядваш своите грехове! Не бой се! Съдията, пред Когото стоиш е безкрайно милостив! Той е страшен само за онези, които не се боят от Него и в лекомислието си отказват да се каят.

Вярно е, не е лесно да се покажеш на духовника си грешен, когато пред хората изглеждаш добър. Но как ще се излекуваш, докато спотайваш болестта си? За туй отхвърли срама и се хвани за решителността! Трябва да се срамуваш когато грешиш, а не когато изповядваш греха си.

За да имаме истинска полза от изповедта, трябва твърдо да решим занапред вече да не грешим. Имаме ли това спасително желание нека бъдем сигурни, че Бог непременно ще ни помогне.

Какво трябва да направим, когато излезем от изповедника?

След като сме се изповядали, трябва да изпълним наказанието: поклони, усилена молитва, пост, усърдно четене на словото Божие, даване милостиня, посещаване на болни, грижа за сираци и пр. Особено внимание трябва да обърнем на следните три случая:

Имаш ли вражда с някого, прости от сърце, за да ти прости и Бог (Мат.6:14-15). Иначе твоята изповед ще отиде напразно.

Други, които са признали на изповед, че са нарушили целомъдрието или семейната си чест, трябва завинаги да се откажат от лошия си път. Те не могат да обичат и греха и Бога.

Най-сетне присвоил ли си чужда вещ, ограбил ли си някого, върни чуждото! Иначе няма прошка за теб.

И тъй, разбрахме, кои са правилата на спасителната изповед:
Първо, преди да отидем при духовника, трябва да изпитаме добре съвестта си;
Второ, когато сме при духовника, трябва да се изповядваме искрено, съкрушено, без срам и извинения;
Трето, когато си тръгнем от изповедника, трябва да изпълним епитимиите си, да прекратим враждата, да се откажем от нечистия живот и да върнем чуждото.

Ако се смирим, съкрушим сърцето си и искрено се изповядаме, не може да не почувстваме дивните последици от покаянието, най-осезателното е сладкия мир в съвестта и горещата, подновена любов към Бога, която кара сърцето да грее от щастие.