Светото причастие (Евхаристия) е тайнство, в което вярващите под вид на хляб и вино, пресъществени от Дух Свети, приема истинските тяло и кръв Христови.

Още от първите дни на християнството, отслужването на Евхаристията било най-важната част на богослужението. Проповядването на Христовото учение, пазене единството на църквата и отслужването на Евхаристия са били трите най-главни задължения на йерархията. Апостолите и техните ученици, при отслужване на св. Евхаристия, повтарят това, което са видяли и чули от Иисуса Христа. “Преломяването на хляба”, за което ни говорят деянията на Апостолите (2:42, 20:7) е именно Евхаристията, отслужвана в Йерусалим веднага след възнесението на Христа.

В първото си послание до коринтяни (10:16, 11:23-25), апостол Павел ясно говори, че Евхаристията е установена от Христа и че в нея действително присъства Христос: “Аз приех от Господа това, що ви и предадой...”. “Христос заповяда: Това правете в Мое възпоменание и за възпоменание на Моята смърт.”

Св. Евхаристия е безкръвно жертвоприношение. Това е ясно от Христовите думи: “Това е Моята кръв на Новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на грехове” (мат. 26:28). При извършването и са били произнасяни молитви, които са запазени в Дидахи..

В началото на II в. Св. Игнатий Антиохийски казва, че Евхаристията е истинско средство за безсмъртие и знак за съединение с Христа.

В първите векове християните приемали Христовото тяло и кръв след всяко отслужване на св. Евхаристия (причестявали се). Св. Църква снизхождайки към физическата немощ на болните приготовлява “сухо причастие” на св. Василиева литургия, която отслужва на Великия четвъртък и разрешава да се приобщават със св. Дарове когато пожелаят. Обикновено те били причастявани по домовете им. Това се практикува и днес от православната църква.

Причастие може да дава само свещеник или епископ само на кръстени и миропомазани. Причастие се взема след изповед, като се чете очистителна молитва. Подготвителният период за приемане на причастие предполага освен физически и духовен пост — пречистване на душата чрез водене на порядъчен живот, правене на благодеяния, четене на молитви. В този смисъл са и думите на св. апостол Павел: "Нека човек да изпитва себе си, и тогава да яде от хляба и да пие от чашата, защото, който яде и пие недостойно, той яде и пие своето осъждане, понеже не различава тялото Господне." (1 Коринтяни 11:28,29)