Свещенството е тайнство, установено от Иисуса Христа, при което чрез възлагане на ръце върху избрани от църквата лица им се дава благодат и власт да учат, да свещенодействуват, да управляват и ръководят Божиите чеда. Иисус Христос установил това тайнство, когато дал такава власт на апостолите, а в тяхно лице и на приемниците им (Мат. 28:19-20. Иоан 20:21-23. Деян 20:28. Ефес 4:11-12. Петр. 5:1-3).

Свещенството е съвършен небесен дар, защото чрез него ръкоположеният става служител на Христа, разпоредител на Божиите тайни, посредник между Бога и людете и обладател на власт в църквата, която е тяло Христово.

Иисус Христос избрал и упълномощил дванадесетте апостоли да Му бъдат свидетели – да благовестят по цялата земя за Неговото учение, дела и възкресение (Деян 1:8).

Апостолите избирали и възлагали ръце над подготвени християни, за да им помагат в делото на благовестието (Деян 6:6; 14:23). Пълнотата на апостолската власт преминала върху апостолските заместници, епископите, а епископите ръкополагали свещеници и дякони.

В православната църква има три йерархически степени: дякон, свещеник и епископ. Дяконът не е тайноизвършител, а само помощник на свещеника при извършването на св. Евхарисия. Поради това той се ръкополага от епископа след освещаването на св. Дарове или по точно казано, след произнасяне на думите: “И да будут милости великаго Бога и Спаса нашего Иисуса Христа со всеми вами”.

Свещеника бива ръкополаган след Великия вход, т.е. преди освещаването на св. Дарове, защото той е извършител на Великите Божии Тайни и достоен проводник на низвежданата върху вярващите небесна благодат.

Епископът, като носител на согуба Божия благодат и като обладател на особени права бива ръкополаган от Архиерейски събор преди прочитането на Апостола.