ЗА ХРАМА

Кубе и камбанария

След построяване на църквата, около 1863 г. до дървеното клепало е закачено и желязно, което е изработено от ковашкия еснаф и е подарено на църквата на еснафския им празник Атанасовден. През 1903 г. храмът е преустроен, като са прибавени камбанария, построена от предприемача Иванчо Кулев през май същата година, и централен купол в наоса - проектиран от арх. А. Карамалаков от Велико Търново и изпълнен от предприемача Бюлбюл Димитров през месец октомври В камбанарията са поставени трите къмбанни. Двете камбани имат релефни образи на Св.Николай и надписи отдолу. Първата набавена камбана е най-голямата тежи 400 кг. Донесена е в навечерието на освобождението през 1875 г. и то след дълги ходатайства и настояване пред турското правителство. Поръчаната камбана е пристигнала в Русе и е престояла в Русенската митница цели две години, докато се убедят разградските турци и дадат разрешение да се бие камбаната за богослужба и за погребение На втората по големина камбана има кръгообразни надписа по повърхността, успоредни един на друг. Най-горния надпис има съдържание: "Храм "Св.Николай Чудотворец"" . Вторият надпис, който е под първия гласи: "Благовествуй земля радост велию, пойте небеса божию славу". Третия надпил, малко по-надолу е "Отлята в завода товарищества П.И. синове в Ярославе. Весъ 25 пуда з пуда". Третата най-малката камбана има следния надпис: "Тази камбана е излята с издивението на църквата "Св.Николай" в Разград. 30 ноември 1906 г.". Красиво построеното кубе с металически кръст отгоре, високо издигнатата камбанария с отворен сводест покрив, украсена с кръст на върха и с трите камбани под свода са външната украса на църквата.

Библиотека

Вътрешна украса

С помоща на дарители през 1862 г. е изработена дърворезбената украса на църквата, дело на прочутив възрожденски майстор - Генчо Кънев. В следващата 1863 г. образописецът Захари Цанюв (Стефанов) и синът му рисуват осем големи иконостасни икони. В 1885 г, майстор А.Станишев изработва иконостаса, който поради липса на средства остава с недовършена според първоначалния замисъл позлата. От вътрешната страна на иконостаса са поставени четири стари икони с надпис над тях "Захари иконописец и син его от Трявна 1863 г.". Първата е "Св.Андрей първозваний" - даром от състав Абаджийски през 1863 г. Втората икона е "Св.Атанасий Велики" - даром от състав Железарски през 1868 г. Третата "Св. пророк Илия" е подарена от състав Кожухарски, отново през 1863 г. И четвъртата икона "Св.Спиридон Тримитунски Чудотворен" дарена от състав Чехларски през същата година. По същото време е направен и владишкия трон от неизвестен майстор, но по стил е хармоничен с иконостаса и вероятно е изпълнен от същия автор. По късните икони са на тревненски майстори. В последствие по иконостаса са добавени и нови икони. На отделно място се пазят и 45 стари икони, малък формат, почти за всички празницци през годината, изработени през 1842 г. През тези години в Разград е бил поп Иванчо зографин. Повечето от тези икони са негово дело. През 1923-1924 г. е извършен основен ремонт на църквата по проект на инж.Антон Пентиев, направен от предприемача Стефан Калчев. Укрепени и отремонтирани са кубето, прозорците, вратите, покривът, троновете за сядане на миряните, изработен е мозаечен под пред олтара, подменена е голяма част от каменния под с пясъчно душеме, сложени са входни еднокрили врати за олтата, направена е каменна настилка около църквата и др. Шест мраморно боядисани стълба крепят цялата сводеста постройка. Стенната иконопис по вътрешните стени на целия храм и в Св.Олтар е направена през 1933 г. и е творение на най-големите художници на тогавашната иконопис - проф.Стефан Иванов, Георги Желязков и Пефев. Двата стъклени полюлея, образа на Бога Саваота на купола на кубето, с молитвата "Отче наш" около него, тежките месингови свещници - всичко това навява благоговейни чувства и извиква дълбоко религиозно настроение. През 1946 г. лявата страна на притвора се прегражда за параклис "Св.вмчца Варвара", където се служи през годината, особено зимно време и ежедневното правило и Св.Литургия през по-малките празници. През 1955 г. самоукия художник П.Карбонов е нарисувал няколко икони на стената в притвора, параклиса и една в храма, които икони, разбира се, не издържат на никаква критика. През 1949 г. лекарят д-р Георгий Лободовски подарява на храма в памет на починалата си съпруга Александра "Голгота" - дървен Голготски кръст, който е поставен до левия преден стълб в храма. През 1955 г. Петрана Ганчева Върбанова подарява на църквата иконата "Св.Богородица с Младенеца в ръце", поставена до десния преден стълб в храма, в памет на убития й брат Иван.