| След завършването на Кримската война и сключването
на мирен договор в Париж на 18 Март 1856
г. султана Абдула Меджит издава указ, с който
на християните се гарантира свобода на вероизповеданието.
В Разград и преди това е имало църква, но
не било разрешено нито да се бие камбана,
нито клепало за божествена служба или за
погребение. До тогава на големите празници
църковният слуга е ходел по къщите на по-богатите
да им съобщава, че ще има служба. Разрешението на издигането на нова църква се получава през 1858 г. чрез ферман от султана Абдула Мехмед Ханъ. На 7 Февруари 1860 г. се свиква съвет от граждани-стареи, на който се взема решение обновяването на църквата да започне през Март същата година. За построяването й помагат с материали , средства и труд хора от съседните села. Изразходвани са 78 974 гроша Църквата не е могла да се построи в размерите предвидени във фермана и височината и била намалена с един аршин. Причина за това са били силните протести от страна на турското население в близост до църквата
Според първоначалният план църквата трикорабна безкупилна псевдобазилика т.е. не е имала отгоре нито кубе, нито камбанария. Високо над входната средна врата в основна вдлъбнатина е имало нарисувана икона на "Св.Николай". Площта и е около 590 кв.м. и е една от най-масивните представители на църковната архитектура от средата на XIX век. На източната и на западната страна на зданието са били поставени два железни кръста, обковани с бяла тенекия, с по едно голямо тенекиено кълбо в основата и под него полумесец.
Сегашното кубе и камбанария са построени през 1903-1907 г. След построяването на църквата в края на 1860 г. разградските първенци се отделят от гръцката цариградска патриаршия и съставят "българска община". Избира се и църковно настоятелство. Разградската църковна община е дейстава самостоятелно. Това проличава от факта, че почти до 1866 г. църквата е пускала в обръщение свои разменни монети, които се употребяват само в църквата и са се давали за подарък на Коледа, и на сурваки. На тях е имало отпечатан само един сложен кръст. През 1873-1877 г., след учредяване на Екзархията в Цариград, в Разград съществува смесен казалийски съвет, който привлича в града будни и родолюбиви граждани-общественици, учители, литератори. През 1873 г., след разрешаване на църковния въпрос със султански ферман от 1871 г. и назначаване на българските архипастири, на 10 Март 1873 г. в събота Разград бе посетен от Н.В.Правосвещенство Г.Г.Григорий Доростоло-Червенски митрополит, наш първопастир. Той отслужва божествена служба в църквата "Св.Николай" и произнася назидателно пастирско слово. Към 1903 г. свещенническите братства от отделните околии в страната се обединяват в свещенически съюз. Изготвя се устав за ръководство на свещеническите братства. Към всяка митрополия се учредява Епархийско свещеническо братство, ръководено от избрано от общо събрание ръководство. През 1926 г. е създадено православно християнско братство "Св.Николай Чудотворец" от свещеник Атанас Г. Попов. Св.Синод на 11 Юли 1955 г. разтурва свещеническия съюз и поделенията му. От 1984 г. храмът е обявен за паметник на културата. След 1990 г. с началото на демократизацията на нашето общество, на много места в страната, в различни училища или храмове се възобнови като свободноизбираем или изучаван факултативно учебния предмет"вероучение". През 1992 г. на 11 Октомври при храма"Свети Николай" тържествено бе открито от Митрополит Галасий Неделно училище. То просъществува само три години. По изготвена от Националният институт за паметници на културата и приета от община Разград, Църковното настоятелство и Исторически музей програма за проучване и обновяване на църквата от 1992 г. до 2000 г. са извършени цялостни ремонти и консервационно - реставрационни работи, финансирани от Министерството на културата, Община Разград, местни дарители - организации и отделни лица. |
